На 100% след вота: Иван и Хасан пак ще пращат пари от Белгия и Германия

Изборите минаха, спете спокойно деца

„Аз не приемам тези апокалиптични данни, които непрекъснато излизат по отношение на демографската криза. Да, наистина ние сме най-бързо застаряващата нация. Да, наистина сме на първо място в Европа по смъртност, но в никакъв случай не бих се съгласила с това, че пред 2050 г. ще живеем в една много по-различна среда“.

Тъй рече зам.-министърът на труда и социалната политика при посещението си преди дни в Родопите. „Разби“ и друг „мит“. Каза, че при предишно посещение някаква чиновничка й се похвалила, че в планината не живеят бедни хора, въпреки едни от най-ниските средни работни заплати в страната.

Така виждат и чувстват региона хората с високи постове от „жълтите павета“. Всеки сам може да прецени.

Родопите бият всеки друг район на страната по брой на жени шофьори на глава от населението. Доста дами въртят воланите на джипове, S-класи, защото мъжете им не са високодоходни чиновници в министерствата, а гърбят яко зад граница. Притежават по няколко жилища, но не защото са били партийни шефове, а шефове на строителни бригади в Западна Европа.

И те такива размисли относно вижданията и усещанията на разни случайно попаднали във властта дами. Които едва ли знаят как се върти домакинство, пък било то и зад волана на „Порше Кайен“, когато имаш две деца, а съпругът е на 2-3 хиляди километра от дома и виси на 50 метра от земята заедно с подопечните му работници на строежа.

Визията

Всеки се надпреварва за добро място в класацията „Визията на планината“. Предложенията общо взето са правени на конвейер. За масова употреба. И дете в първи клас да бутнеш, то може да ги издекламира. Окончават с нещо от сорта „за чиста и свята република“, тоест регион.

С други думи, визията е ясна-всеки иска едно и също, съответно и това му е предлагано като обещание в предизборната платформа.

Изпълнението нещо куца в последните сума петилетки.

Времето на обещанията свърши

Времето е наше и то изтече. Времето на предизборните обещания приключи заедно с последната преброена бюлетина за местния вот. За едни остана радостта, за други огорчението, за трети-абсолютно нищо, защото просто бяха странични наблюдатели и го играха просто от „любов към спорта“.

Инак, загубили нямаше. Както винаги. Всеки отчете някакъв си успех. Очаквано. Изборите са като Олимпиада-всички печелят.

Но, времето вече започна обратно броене. До следващия местен вот. Ден след ден то ще отчита изпълнението на клетвите на спечелилите. Тик-так и „Вятър ечи, Балкан стене“, както Градският часовник в центъра на Кърджали. Само да не е само „стене“ след четири години.

Нека апатията на бюлетината стане пръв приятел

Разберете го-апатията на ходещите бюлетини се дължи на сгромолясването на обещанията, на потъпкването на вярата, на размазването на елементарните желания, превърнали се, за срам на 21 век в ЕС, в мечти. Политиката на „асфалта и водата“ трябваше да свърши още в средата на 90-те години на миналия век, но продължава да е водеща във всяка една предизборна кампания. И в следващата, и в по-следващата.

Стига! Нека апатията стане пръв приятел на спечелилите, за да я разберат и оборят.

Нека, но прекалено пожелателно звучи.

Трябва! На всяка цена…

Проблемите

Те са толкова малко и същевременно толкова неразрешими, че ги слушаме от 30 години като свещеник в изповедалня от каещ се грешник. Всички ги знаем. Преди може и да е било безработицата и кофти заплащането, ама сега-цък. Всеки се справя сам. Работа не му трябва. Хеле пък оферти от местната борса. Пътищата са добре отъпкани към еврото.

„Да направим града/селото по-добро място за живеене“, звучи като стара градска песен, озвучена от ренде, стържещо по кожата на бедна баба от нивата на очуканите от градушката посеви на обещанията. И неминуемият въпрос: а шест петилекти к`о правихте?

„Новото начало“

Изборите свършиха. Децата да спят спокойно. Кой пил-пил, кой ял-ял, кой прибрал-прибрал. Равносметките са в резултатите. Следва истинската работа. По обещанията. Защото ако след 4 години се завърти пак същата плоча, ще е вече напълно „апокалиптично“, дето вика зам.-министърката на бедността и трудовата повинност.

Година след година губим. Губим приятели-заминали зад граница, губим близки-погинали от живота у дома, губим надежда-от празни обещания, губим вяра-от разгула на веропазителите, губим себе си-удавени в морето на всеобщата жажда за по-добър живот. Дали сме произвели пет бали тютюн или 120 000 гумени маркуча за автомобили е без значение, когато загубим вярата си.

„Новото начало“ за кметовете е дадено. С него обявихме началото на 4-годишното състезание за сбъдване на обещанията.

Докато те станат факт, едно ще е на 100% сигурно-Иван и Хасан ще продължават да пращат пари от Белгия и Германия. И ще бъдат най-големия инвеститор в региона. Хората, които крепят родния край, без никой да е гласувал за тях…

Жельо МИХОВ, 24rodopi.com

На снимките:

-Къде е секцията?

-В квартала се разхождат баби. Внучетата са зад граница

-Старецът продава мед и терлици-заработка към пенсията