ВИДЕО репортаж: Историята на една чешма: Държавата даде тръби, 12 семейства копахме заради водата…

12 семейства изкачват върха на планината, за да се сдобият с вода. Техният малък Еверест, който се намира в Родопите. Усилията на няколко десетки души. Една история на 38 години…
Стари, полупорутени постройки и насред тях една чешма. Чешма, за чиято живителна течност са допринесли онези хора, живели някога в рухващите от самотата сгради. Млади, стари, десетки ръце и един обединяващ несломим дух и устрем… към водата.
Срещаме мъж на около 60 години на пазара в Момчилград. Не желае да го снимаме, нито да каже името си, но иска да разкаже спомените си. Провокиран от репортаж на 24rodopi.com за неговото село и по-точно махала, в която е живял. Разказ за един конкретен спомен-за усилията, положени от 12 семейства – мъже, жени, млади и стари, за да я има днес чешмата в махала Боровчани в село Стражевци.
„Вие сте ходили, знаете. Това е на 6 километра от Бойно, а най-близкият асфалт е на 3 километра. А ние от там, нагоре, от още 6 километра успяхме да хванем водата, от най-високата точка. И я прекарахме към онази чешма в Боровчани. На ръка копахме, държавата тогава даде тръбите. Това беше през 1981 г. Преди това нямахме вода в селото. С магарето мъкнехме. И така, след като се уволнихме, вече бяхме научили занаята от казармата. Бяхме четири момчета, аз бях майстора, другите ми помагаха. Даже жени и възрастни хора се включиха. Моят дядо тогава беше на 85 години и той копаеше. Тогава в селото живееха 12 семейства, всички помагаха. На всеки разделихме да копае по 80-100 метра“, разказва възрастният мъж, а погледът му блуждае някъде из миналото, в онези задружни времена, когато в селото е имало живот.
Изведнъж се връща в настоящето и констатира: „Сега, останаха само Сабри, дето гледа животни и Севдие – тя си идва за лятото, иначе живее в Турция“.
И ни отпраща с пожелание за здраве и още истории от планината.

24rodopi.com