130 000 родопчани не „доживяха“… политиката на „асфалта и водата“

Планината трябва да наваксва 30 години

Пътища, водоснабдяване, канализация, доверие, изграждане, надграждане. С тази лексика премина предизборната кампания в Родопите, а и не само там. С неизменното „да направим града/селото по-добро място за живеене, за да не си тръгват младите хора“. Така беше и на предходната кампания, на по-предишната, така си минаха едни 30 години. Три десетилетия, след които трябва се наваксва, безвъзвратно загубени в най-елементарните им постаменти за съграждане. Едно поколение, което си тръгна и създаде друго поколение далеч от местата, които все още ги превръщат в „по-добро място за живеене“. Над 130 000 души напуснаха най-прекрасната планина в Европа. По груби сметки. Те не „доживяха“ политиката на „асфалта и водата“, в голяма степен все още неосъществена и до техния дом. Срам! За Родината, част от най-големия икономически конгломерат в света.

Защо безработицата намалява?

Преди десет-петнадесет години бяхме в челните места по безработица. Трудно за работа, трябват връзки, казваха родопчани. Партийни велможи пък пъчеха гърди като римски императори, че ще „уредят този и онзи“ срещу… подкрепа, разбира се.

Това бе дереджето преди и в началото на влизането ни в Евросъюза. Сега е друго. Постоянни хвалби как безработицата намалявала. Има дори недостиг на бачкатори. Отчита се като позитив за водената политика. Да бе! Ама истината е съвсем друга. Офертите за работа „висят на пирон“ в бюрата по труда защото просто хората ги няма. Те си събраха парцалите и тръгнаха през отворените порти на Европа. Затова няма безработица, затова и липсват кадри. Разликата в заплатите е пропаст, в която отива всяка хвалба. Тя дори звучи нагло. Икономически ръст? Къде, кога? Огромен процент от населението са работещи бедни. София не е България, колкото и трудно да го разбират хората с жълти павета в главите вместо мозъци. Няма хора-няма безработица.

Държавата на бедните старци

21 на сто от населението на България е на възраст над 65 години. 34 на сто от тези хора  са в риск от бедност. Една трета от парите им отиват за хляб, други хранителни продукти и безалкохолни напитки. Последните данни за Родината. Умопомрачаващи цифри. 

Заместниците им

Ученик раздаде юмруците на шофьор на автобус, който го кара от дома му до школото и после обратно. Защото човекът, на 64 години, му направил забележка. Хлапакът цял път обмислял отмъщението си и като станало време да слиза… му начукал юмруците, че да разбере друг път „на кого се отваря“.

В друг школски бус кака на 10-годишен пък напердаши три деца. Щото те пък ритнали братчето й в двора.

Дивият Запад, в  който всеки е по-голям от другия. Нулево уважение. Това са заместниците на онези над 65 години, които пък ще доизживяват последните си дни в „риск от бедност“.

Това е Родината

Кратък рисунък на действителността из нашенско. Мъчно е, но както е рекъл оптимистът-може и още.

Красивите моменти и чудните постижения ги чуваме и виждаме винаги по избори. Ма то краски, то цвят, то лъскавани, то сладка… болка влязла в нас.

Някаква пъклена асиметрия между фикция и действителност, два свята (знаем кой е излишен), като между тузарския костюм и протърканите гащи, бездната между кандидата за власт и човека в селото, града. Една крачка само и всеки от двамата е погубен. За възприятията на двата различни свята е ясно, че са станали на гьон.

Кандидатът – продуктово позициониране на Популизма

„Аз ще направя улици, които да стигнат до всеки дом, във всяко населено място. Аз ще прокарам тръби, водата ще текне. По възможност дори минерална. Аз ще се справя с тъмнината. Аз ще спра корупцията. Знаете, че мога. Аз съм вашият приятел, комшия, другар в несгодите“.

Приключваме с първо лице единствено число и преминаваме към едноличната шизофрения на множеството.

„Ние сме силни защото сме заедно. Никой не може нас да раздели. Ние сме това, което сме, заради каузата, заради партията. Зад нас е могъщата сила на партията. Партията-това сме ние, това си ти. Ние сме…“.

Това да ви е познато? Всеки един кандидат за каквато и да е власт използва продуктово позициониране на партийната принадлежност, на популизма, на жаждата народецът оредял да чуе това, което иска. 

Чува го. Кой със слухов апарат, на кого му го преразказват после. Защото вече споменахме за населението над 65 години. Болшинството от останалото не ходи по такива мероприятия. Защото по това време е на работа. Дали в Кърджали, дали в Смолян, дали в Хага, дали в Горно Надолнище, няма значение. Работи, за да се докаже, че няма безработица. Пък после у дома ще се чуе с роднината в мрежата, който пък вади евро някъде си. И на втората ракия ще обмисли дали и той да не тръгне.

През очите на „бюлетината“

Бюлетината има очи, крака, ръце, глава, тяло. Всичко, но говори без слова. Всяка една електорална единица се възприема като потенциална сгъната хартия, която може да се промуши в процепа на урната и да… сбъдне мечти. Не нейните, а на кандидата, за нещо си.

Как вижда „бюлетината“ своето битие? С асфалт и вода. И с „да се върнат младите“. Та така се и гради всеки лозунг предизборен. 30 години минаха в какво ли не, че сега ще правим пътища и поставяме тръби. 30 години, в  които десетки хиляди хора избягаха.

20 000 души на минус за област Смолян за последните две десетилетия. Над 260 000 в изборните списъци в област Кърджали. Население по книга-151 000 (иначе далеч по-малко, но нейсе). 110 000 фира, и то имащи право на глас. Които нейде другаде са създали семейства. Тури още 15-20 000 челяд…

Много е късно…

Много е късно, наистина. Тепърва трябва да наваксваме, защото досега спяхме или крадяхме, а? Едно поколение избяга, което вече е създало друго поколение, което пък и хабер си няма за тази територия, наречена Родина. Няма как да я припознае. Знаете ли що за престъпление е това? Най-голямото възможно. За него невинни няма.

Присъдата обаче ще издават тези, които останаха. А част от тях раздават юмруци и след забележка. Сметката? Всеки да си я прави сам за себе си…

P.S. Полицай влязъл в жилище, за да открадне 10 лева, после се пребил от третия етаж в опит за бягство. В момента го лекуват преди да го пратят на съд.

Осъзнавате ли, че дълбаем дъното? А какво ще изровим от там…

Жельо МИХОВ, 24rodopi.com

На снимките:

- Ранна утрин на икономическото дередже. Мъж е заспал на пейка в родопски град, а за възглавница му служи полупразна тубичка с вино. Един домат върху пейката свидетелства за вечерята на родопчанина. За картини в импровизираната спалня пък служат… налепените десетки некролози над него

-Какво ли сънува човекът, стегнал цялата си покъщина в сак?

-Скандален бивш кмет купонясва