По новия „сокак“ на спасението

Възрастният човек се движи бавно по новия асфалт. Почуква с бастунчето, докато другата му ръка стиска пазарска чанта, от едновремешните. И той самият е от друга епоха. От онази, в която чудото на асфалта също бе събитие, но не чак толкова окряквано. Върви към съседното населено място в Родопите. За да си напазари от местното магазинче с парите, които е изработил в отминалата епоха, но които едва стигат в настоящата.

Край него профучават автомобили. Западни, втора ръка, но лъскави, движещи се с голяма скорост, по новия асфалт.

Отбивката е съвсем близо и ще бъде в безопасност. Само след няколко десетки метра свива по очукания път към съседното село, където е все още работещият магазин. До него асфалтът не е стигнал. „Берекет версин“, му викат в хоремага местните. Колкото-толкова. Но на откриването на отсечката такъв калабалък настанал, бетер митинг на партия. После пак пусто. С чат-пат прелитащи автомобили. Забързани към другия живот. По градовете, в чужбина. По новия „сокак“ на спасението…

Четете по-късно темата на 24rodopi.com:

130 000 родопчани не „доживяха“… политиката на „асфалта и водата“

24rodopi.com