Забравеният будител, в двора на затвореното училище, с останките от панаира…

Вероятно малко хора знаят, че датата 1 ноември е изведена от Деня на покровителя на българите Св. Йоан Рилски – 19 октомври, през 1922 г., от тогавашния министър на просвещението Стоян Омарчевски, който внася предложение в Министерския съвет за определянето на 1 ноември за Ден, в който ще почитаме нашите будители. Според някои източници, идеята за това му била подсказана от обикновен селянин, който му написал в писмо, че трябва да отдаваме почит на „големите българи“. Омарчевски е в основата на законопроект за поставяне на бюстове на заслужили българи – будители, в централна алея в столицата.
В Деня на народните будители, в Кърджали, един такъв монумент - на един от най-големите и достойни просветители на България, стои все така забравен в двора на едно отдавна затворено училище. Да, това е паметникът на познатия ни на всички Патриарх на българската литература Иван Вазов. А училището е т.нар. Стара гимназия в центъра на Кърджали. Жалкото е, че освен изооставен на неподходящо място години наред, той е обграден от също толкова жалка картина – тази на рушащо се училище. Боклуците, останали от доскорошния панаир ,само допълват гротеската.
Въпросът е, доколко осъзнаваме, че Денят на будителите не е просто Ден, в който ние трябва да изречем едни високопарни слова, да се поздравим лицемерно и формално, да поставим едни цветя… Може би трябва да докоснем, не повърхността, а същността, да дадем знак за признателност, а не фалшив набор от думи.
И тогава будителят с главно „Б“, титанът, който през целия си живот не просто твори, а защитава България, нейните хора, природа, език, памет, порицава нейните критици, ще бъде на подходящо място.Място, на което в ден като този, ще си спомнят за него малки и големи, ще сложат цвете и ще запеят неговите стихове, които и до днес будят нашето съзнание…
Мария Калоянова
24rodopi.com