Годишнина от смъртта на великия реформатор Ататюрк

Точно в 9.05 часа сирените започват да вият, националните знамена са спуснати…
Така Турция отдава почит към личността и делото на Мустафа Кемал Ататюрк. На днешния ден преди 81 години, основателят на турската република, големият политик и държавник Ататюрк издъхва в двореца Долмабахче на брега на истанбулския пролив.
От тогава и до днес датата 10 ноември е един от специалните дни в календара на страната. В новата история на Турция няма друга личност на пълководец и държавник като Ататюрк, към чието име, живот и дело се отдава такава всенародна почит и признателност, обич, уважение и упование.
Ататюрк основава нова държава от остатъците на Османската империя, променя съдбата на Турция и оставя дълбока следа в живота на турския народ и историята на региона и света. Неговият завет към турците е да развиват добросъседството, особено с България, а паметните му слова "Който е враг на България, е враг и на Турция", са запечатани в историята. Неслучайно България изпраща почетна рота от около 100 български войници, които участват в погребалната церемония през 1938 г.
10 ноември се отбелязва с общонароден и държавен траур. В столицата Анкара, до мавзолея на Ататюрк, се провежда традиционният възпоменателен ритуал на държавното и военното ръководство на Турция с поднасяне на венци и поклонение, в което участват всички политически лидери.

Мустафа Кемал е роден на 19 май 1881 г. в Солун, който по онова време е най-големият град в Македония – провинция на Османската империя. Учи във военно училище в родния си град, а след това в Битоля. Участва във войните срещу Италия и България през 1911-1912 г. След това за кратко е военен аташе в България. Твърди се, че е съдействал за подобряване на двустранните отношения. Звездата на Кемал изгрява при отбраната на Галиполи и Дарданелите от англо-френските сили, които са разбити на пух и прах. Неговата военна победа произвежда голямо впечатление на управляващите кръгове в София и допринася за ускоряването на присъединяването на България на страната на Централните сили. Мустафа Кемал бързо се издига във военната йерархия на Османската империя, стигайки до чин генерал и командващ на армия. След поражението на Високата порта Османската империя е разпокъсана от съюзниците, фактически тя престава да съществува. В тези тежки моменти Мустафа Кемал обединява остатъците от турската армия и елит около себе си и започва национално-освободителна борба. Тя се увенчава с успех и гръцките войски са прогонени през 1922 г. Така Турция се превръща в първата победена държава от Централните сили, която ревизира условията на Версайската система. Мустафа Кемал ликвидира султаната и халифата и създава Турската република през 1923 г. Той е избран за първия президент на страната и остава на този пост до смъртта си през 1938 г. По време на неговото управление са проведени всеобхватни реформи по западен образец във всички сфери – образование, армия, стопански живот, дори старата арабска писменост е заменена с латиница. В знак на уважение към неговите заслуги Мустафа Кемал получава фамилията Ататюрк – баща на всички турци.

24rodopi.com