„Ятаган“ за Вазов, „сабя“ за ученици, пълният член - отзад

„Ятаганът“ ще си остане за Дядо Вазов, за днешните ученици е „сабята“ и най-голямото съвременно изпитание-пълният член, който иначе винаги е отзад.

***

Над 6000 думи и изречения са променени в най-новото издание на „Под игото“. В него архаизми са заменени със съвременна лексика, използвана днес.

„Промените са направени целенасочено с цел турските думи да бъдат заменени с думи от славянски произход. Някои от децата в ученическа възраст разговарят на английски. Тоест езикът на съвременните млади хора се различава драстично от езика на „Под игото”. Младежите разбират гологлав като човек без коса или с бръсната глава, затова е добавено обяснението, че това означава мъж без калпак. Обяснено е още, че чемшир е вечно зелено дърво, чучурче – чешма, изворче, ятаган означава сабя, а глъчка – гласове”, обяснява авторът на промените в романа.

„Хейтване на робството“

В по-следващо издание може да се осъвремени съвсем. Като се добави най-оборотната лексика на младите. Нещо от сорта на „хейтване на робството“, „лайкване на свободата“, „постване на хепи идеали“ и т.н.

„Език свещен на моите деди, език на мъки, стонове вековни, език на тая, дето ни роди за радост не - за ядове отровни“, е написал Иван Вазов. Какво ли още не е написал Патриархът. Но сега ще го превеждат-от български на български.

„Лайкване на малограмотността“

Понеже е много трудно да накараме младите да отворят книги, нега да им ги поопростим. Максимално. Трудно е наистина. Когато цели две поколения не са виждали смисъл в образованието, да се накара тяхното потомство да прозре някакъв бъдещ трамплин в него. Наскоро се заговори за пропастта на 1 000 000 думи. Тоест, едно изследване, в което се твърди следното: деца, чиито родители са им чели по пет приказки дневно, обогатяват речника си с 1 милион думи повече от тези, на които родителите им ги е домързяло. И така се стартира в школото. Със солиден запас в речника. Но понеже, както вече казахме, мисията е трудна, то нека направим нещата далеч по-прости. Като за прости люде. Нищо, че всяка една „странна“ думичка би предизвикала интерес за опознаването й, а така и за обогатяването на интелектуалния фонд. Нищо, някой си е решил друго.

Малко данни

Родопчани не обичат да четат, ходят рядко на театър, а в музей вероятно не са стъпвали от ученическите си години. Това е картината на културния живот в планинския регион.

Едва 235 на 1000 души са посетили музей в рамките на година в Смолянско, а 194 на 1000 пък са посещенията в библиотеки, сочат данните на Института за пазарна икономика. Посещаемостта е три пъти по-ниска от средната за страната.

10 800 родопчани са ходили на театър в рамките на година.

150 на 1 000 души посещават театрални спектакли в област Кърджали при 302 на 1 000 средно в страната. Един на всеки 4,5 души в региона пък е стъпвал в библиотека за година. Любителите на книгите са двойно по-малко спрямо средните показатели за страната. 88 от 1 000 кърджалийци са посетили музей в региона при 664 на 1 000 за страната.

Изводът: В Родопите културният живот куца.

Не се чудете на гюбеците при завършване

Само чакайте да наближи 24 май и хоп- традиционните изследвания колко сме грамотни. Разбира се винаги се опира до члена. До пълния и краткия. Анализите сочат, че огромна част от нашенци не знаят къде да го поставят. И тогава за сетен път назрява идеята за опростяване на езика, демек отпадане на някои норми. Защо? Защото вместо да се ограмотяваме, по-лесно би било да не затрудняваме неграмотните. Опростяване за простите, които стават все повече и повече, а образователната система скрибуца.

Простата истина е, че всичко започва с това – пълният член е винаги отзад.

Бутилки уиски по бордюра, задници се въртят във всички посоки под ритъма на турбо кючеци, устни се изкривяват, за да може да прозвучи чобанска свирня, потни чела се сбръчкват, очи се свиват в сладък екстаз-училището свърши, завинаги.

Така се изпращат абитуриенти, в цялата страна. Малката лудница около 24 май, иначе ден на славянската писменост и култура. Датата, в която става ясно, че и „ний сме дали нещо на света”. Всите словени книга четат, но ние вече сме в друго време. На клик разстояние от гюбеците и на ръка от бутилката. Тресат се задниците на бъдещето нашенско. Тресат до откат и до свършване на алкохола. После един голям процент ще ма`а праните гащи на старци из Западна Европа, друг ще си проска собствените, окаляни от оранжерията с ягоди, трети просто животът ще му ги скъса от любовта към розови мечти. И така до следващите, които няма да повярват на преживяното на предходните кючекчии докато не им се случи същото. Голям процент и за съжаление ставащ още по-голям.

Важно е „ятаганът“ да си остане за Вазов, а „сабята“ за учениците, защото е много, ама много трудно за разбиране.

„Родопи voice“     

На снимките:

-Първото светско училище в Южна България е в Златоград. Забележете как са пишели децата

-Забележете и надписа

-А това си го виждаме всяка година по баловете