„Писна ми, ще ги избия всички…“

Гнилата ябълка на мечтата

Алармата се включва, телефонът вибрира, за да покаже 5 часа. Навън е тъмно и студено. В душата възприятията са същите. Ставането от леглото е с мъка заради болките. Започва поредният тежък работен ден. Далеч от дома. На хиляди километри…
„Оставаме без кръст. Първите дни е най-кошмарно. Докато пречупиш болката. След това се търпи”, разказват работнички по плантации във Великобритания.
Живеят в бунгала. По няколко. Като в малък концентрационен лагер. Но доброволен. Бачкат здраво, за да събират пари за семействата си у дома.
„Там британци няма да видите. Те не работят такава дейност. Дори сме сигурни, че не знаят за съществуването й. Ако не сме ние и такива като нас от Източна Европа, те няма какво да напазаруват от хранителните си вериги. А как живеем там, на никого не му пука. Ние сме роби за тях. Ние вършим черната им работа. Те гледат на нас отвисоко. С погнуса и отвращение. Ние сме чужденците, които трябва да създават тяхното охолство. Работим за жълти стотинки по техния стандарт. Глезим високомерието им. Мързеливи търтеи, без емигрантите са свършили!”, разказват нашенки.
Това са коравите жени от Източна Европа. Плъзнали по нивите в Англия, Испания, Португалия, Франция… Там, където вече ги наричат „банди“. Там, където африканец няма да видите, но пък градовете са пълни с мигранти от „черния континент“.
Нашенци обаче са „бандите“, които все плашат либералните правителства на загниващата в лицемерието си Европа.

Циците на Острова растат

Размерът на гърдите на жителките на Великобритания се е увеличил с три размера през последното десетилетие, гордо обявява медия в Обединеното кралство. „Жените набраха тежест, а средният размер на роклите се увеличи с това. Същото, съответно, се случи с размера на гърдите. Сега наднорменото тегло се наблюдава при шест жени от десет, а средният размер на дрехите е 16 (XXL)”, сочи анализът.

„Берях ягоди, лазих по земята,

без колена оставаш, както се казва”, разказва Събка от Смолянско. Тя споделя, че е тежко, но си заслужава, защото работиш и получаваш пари. Това е най-големият стимул.
Няма как да й се уголемят гърдите на родопчанката. Земното притегляне ще повлияе на работата й, за да може Сюзън да плющи докато мери сутиени.
Нито една британка, включително и от новите-индийци, пакистанци, суданци, няма да видите във фермите на Острова. Колониалните, ню бритиш сосаяти, не бачкат подобни унизителни дейности. Това е работа за последната категория хора-тези от Източна Европа. Които са готови на всичко за семействата си. Последните обаче никога няма да престъпят законите на държавата-приемник.

„Аз работя, арабинът праска чело в земята…“

„По време на обедната почивка трябва да сядам някъде по ъглите на строежа. От бригадата не ме искат до тях. Работя само с араби. Отварям си една малка бира на обед със сандвичите, а за тях алкохолът е престъпление“, разказва 40-годишен родопчанин, бачкащ в строителството във Франция. „Гледат ме на кръв и ме пъдят. За мен не е проблем, и без това не ми е приятно да ми надуват главата на арабски докато се хранят. Да, но после само аз работя, поне по час сам, защото те се молят. Като влязат в джамия, излизат след 15 минути, като се молят на строежа-по един час. Праскат си главите в земята, бавно, бавно, и никой не смее да им каже копче. Защото ще им наруши правата. През това време аз поемам и техните задачи. Мразят алкохола, но пък друсат хашиш по време на работа. Напушват се и… да живее трудът. Такива лентяи са рядко срещани“, разказва Мирослав.

Мъжът е от десет години във Франция. Главно в строителството.

„Тази държава е просто събирателен образ на Алжир, Тунис, Мароко, Кот д'Ивоар, Чад, Сенегал, Гвинея, Мали, Джибути… Това е тази държава, в която е тежко да кажеш, от коя част на Европа идваш. Гледат те с недоверие, отвисоко, като втора ръка. Работим двойно повече от колониалните им граждани, но това няма значение. Ние сме дъното, те са върха. Новите французи мразят всичко френско, плюят срещу правителството, все се оплакват, че не получават необходимото. Питал съм ги-що не се приберете у дома? Накървясват погледа и не отговарят. Вече това е техният дом-аз съм чужденеца“, казва Миро.

„Писна ми-ще ги избия всички…“

„Работих с едни хора от Пакистан или Индия, не знам, много си приличат. Такива мързеливци и скатавки няма на земята. Все се чудеха какво да измислят, че да си почиват някъде по строежа. А мрънкане, оплакване, все недоволни“, споделя Халил спомените си от Лондон. Работил в строителството. С всякакви хора. От цял свят.
„Като каже тоя, че нещо няма да го свърши и бригадирът го гледа като теле. Това било против религията му, против убежденията му, против не знам какво си и прекият му началник само кима. Работата няма да се свърши от този човек, защото слънцето падало така, а не иначе. И тогава добрият, стар, черноработник от Източна Европа го прави. Значи, ако това бе в България, той мрънкач щеше да получи една летва в главата, шут в задника и да ходи да зяпа слънцето от баира в родното си село. Там обаче-не. А ги е изгонил, а са се върнали с всички роднини и са почнали протест за правата си-ще запалят целия град. Шантава работа“, казва Халил.
„Един ден стоим на обедната почивка и един такъв подобен започва да си клати главата. Гледа замислено, клатушка тиквата и се заканва. „Писна ми, не знам кога ще взема оръжие и ще ги избия всички. Ей така, ще гърмя“, ми вика. С такива екземпляри съм работил“, довършва Халил.

Обичайните заподозрени

Знаете ли какви предавания се излъчват за България по френски телевизии? Обикновено за гетата. Каручки, мизерия, боси деца. Някакъв тв римейк на клетниците. И гласът зад кадър обявява как тези хора се държат далеч от образователната система, в глад и мъка. И за всичко е виновна държавата и обществото.
В същото време тази толерантна Франция натъпка в самолетите нашите братя и сестри роми, които си спретнаха бивак край Айфеловата кула и ги депортира обратно в България и Румъния. Не ги щели там, в Булонския лес и край Железарията. А иначе „свобода, равенство, братство“.
Ние сме „бандите“ за влюбения в „баба“ си...
Жельо МИХОВ, 24rodopi.com
На снимките:
Навсякъде сме и можем всичко;
Този наш родопски брат кара машини за хиляди евро в Германия, часове без умора;
Британки в ситито, петък вечер, величието на една Велика нация