2019-та в няколко реда: Милиони, румънска „буря“, бюлетини, спорт извън града

Много милиони, много калабалък по пътищата, много мисли за листи, за избори, футболни страсти…

Така измина годината за Източните Родопи. Най-общо, най-сладко, най-болезнено, най-радостно. Невидимата, но осезаема справедливост на живота отново властваше. Винаги има баланс, във всичко. Не може все лошо, не може и все хубави моменти. От всичко до пълно изравняване на везните.

Кротката зима

Януари в махмурлук, февруари-в надежда за близката пролет, а през март „к`вот доди“.

Годината стартира по добре познатия начин. С мирис на сяра. Доизгърмяване на остатъчния арсенал от пиратки, бомби, фойерверки и т.н. наслада за сетивата. Следновогодишно аху-ихо и после тихо. След „За много години!“ си честитихме и окончателно завършените ремонти по сградите на школата в Кърджали. Доста милиони лева се изляха и сградите станаха като нови, докато градът не застана на прага на трагедия, но за това по-късно.

Слава Богу, зимни катаклизми нямаше, а дори и шофьорите загубиха част от арсенала на псувните, подготвени за пътищата в региона. В смисъл, че липсата на сняг не предизвика гнева им от непочистената улична мрежа. Дупките продължават да са проблем, но явно те ще ни съпътстват до физическия край на земните ни дни.

Командоси от Пловдив дойдоха за ваденето на Кръста на Богоявление, но не скачаха във водите на Арда. Извадилият го пожела здраве на целия регион и… зимата мина леко. С изключение на грипната епидемия, но това все пак е бял кахър, на фона на спомените от снежните бедствия.

Спорт, акъл и още нещо

Още от предходната година се заговори за новата спортна зала на Кърджали. Трябваше да се случи на мястото на бившето Селско. Да, ама-когато се ръси много акъл и всеки дава мнение та…

През февруари няколкото милиона за спортната придобивка на града бяха пренасочени към друго място. В централната градска част. По желание на клубове, на общественост, на тоя и оня. Разбира се, последваха и полит крошета-па кой бавел, пък кой мислел доброто, пък кой целял да реже лента предизборно.

И така, агале-агале, времето си мина. Залата трябваше вече да е дом за спортните клубове, но все още първа копка не е направена.

В същото време „Арпезос“ се руши и все няма пари за нея. Докато не рухне и не стане голямата беля.

Като заговорихме за спорт

Като заговорихме за спорт и неминуемо пред очите ни излиза парк „Простор“. Застрояван, пък незастрояван. Подписки срещу бетона, обвинения в политически поръчки, декларации, мнения и ала-бала.

Всеки в този град знае кой строи, но всеки си мълчи.

Изводът от голямото говорене и на едните, и на другите.

Продължавайте подписките, между другото какво стана с последната?

И пролетта дойде с… трагедията на простосмъртните

Пролетта в региона настъпи с полъх от… Румъния. Това вече не е никаква новина. Колоните туристи от северната ни съседка преприеха похода към южната рано рано. Но по-страшното бе друго.

С пролетта започва ужасът по пътищата, който, за жалост, води до трагедии. През април бебе загина при зверска катастрофа с участието на политик. Доскоро „богопомазан“ да се движи с охрана. Но сега. Загина 6-месечно бебе, след като колата на семейството се блъсна в автомобила на лидер на партия. Инцидентът стана на главния път за „Маказа“. Драма, която още не е свършила. Дори не е започнало съдебното производство.

В същия участък месеци по-късно загина велосипедист, прегазен от автомобил. Дни наред полицията издирваше водача, който помислил, че блъснал животно…

Изключително много катастрофи, смъртни случаи, а ужасът „Маказа“ още не бе започнал…

Май ще има избори, май ще има мач

Евроизборите. В края на месец май. Слаба реколта избуя от урните с бюлетини. Интерес почти никакъв, шамар по кърджалийци, които нямат нито един представител в парламента на Европа.

Майна му на това, си казаха хиляди жители на региона. Три дни след вота „Арда 1924“ имаше мач. Исторически бараж за влизане в Първа лига. Куп ябанджийски играчи и един кърджалиец в състава. Последният-дълбока резерва. Обаче влезе. Влезе в игра и в 111-тата минута вкара гол. Вкара и „Арда“ в елитната дивизия на българския футбол!

Бомбите в Кърджали след срещата напомниха Нова година.

И по-стара традиция, балансът на живота си каза своето. Няма абсолютно щастие. Кърджали има отбор в Първа лига, но няма футбол в Кърджали. Местният тим играе в Пловдив…

Лято е! И мъка е! И Околовръстно на най…

Лятото настъпи с еуфория. Първо футболна, после със сладкото премлясване от предстоящото море.

Да, ама не. Първо ни връхлетяха едни бури, едни порои.

„Къде са колегите? Първо за тях се уплаших. Бяха в беседката, а дървото падна точно там…“. Думите на жител на кърджалийския квартал „Възрожденци“. След като една юлска буря събори сума дървета из града, които нанесоха също толкова поражения. Ад от небето, мъка на земята. Градушки очукаха реколтите на отрудените стопани. Сълзи в очите. Молитви за по-добро, и от християни, и от мюсюлмани.

Тежко изпитание, което преживяхме. Както винаги. Щото сме корави.

Румънците, нашенците и всьо останалая… турист пак сътвориха невъобразим ужас по пътищата в региона. Милиони минаха през „Маказа“ и през този летен сезон, а почесването по „умните“ глави продължи. И продължава. Кърджали няма Околовръстен път, няма и да има догодина, и по-догодина. Ще чакаме приходи от тол таксите. Когато бъдат въведени. Нещо като Ф-16-ките. Плащаме, ама те още не съществуват.

И в същото време се заговори за магистрала Русе-„Маказа“.

Стара идея, ама ако я сбъднат този път и по-добре да се изнасяме от града през лятото…

Мирише на бюлетини

И от плажовете, та обратно у дома. Топъл септември, топъл октомври, прекрасен ноември. Да живее Югът! Така си я караме есенно време тъдява.

Но този път есента дойде с мирис на избори (не че не се понесе още в началото на годината). Този аромат е един от най-често срещаните когато се заговори за планината на Орфей. И подобно музиката на таланта на траките, той стига до „долната земя” и може да излезе из водите на Стикс със същата ужасяваща древност на обещанията и идеите. Битката в поредната политическа есен за Родопите заприлича в началото си на скаутско съревнование от различни отряди край лагерния огън, премина през архаичните концепции за просперитет, безумно похарчени пари за плакати, билбордове, концерти.

Но общо взето скука. Разни измислени социолози правиха изследвания, но това на 24rodopi.com пак се оказа най-читавото. Тоест, ниска активност, скука пред избирателите и логичното-7 от 7 победи за ДПС.

Най-интересното се случи след вота. Едни момчета решиха, че не тъй, а иначе и настана едно мазало из няколко села.

Започнаха и дела. Кой какви преференции получил в „своята“ си урна.

В крайна сметка, всичко приключи. Ред е на сбъдването на обещанията.

Няма време.

Зимното пропукване…

Има нещо в зимните месеци. Особено в декември. Нещо се случва с хората или на хората. В последните две „издания“ на този месец от годината две деца бяха зверски убити в региона. Преди години мина избухна в общежитие в Крумовград…

Умопомрачителни примери, да ги оставим настрана.

През този декември Кърджали се размина с голяма трагедия. Наистина огромна. Стълбище се пропука и едва не се срути докато върху него танцуват десетки деца. Тогава празничният месец щеше да се превърне в национален траур. И тук политическият келепир няма място. Размисли за милиони, саниране, проекти-нека си останат в кабинетите и партийните офиси, както и глави.

Но трябва да се вземат поуки. За мерките е ясно. Поуки трябват. Учители се напреварват да трупат точки по европроекти, да се натискат пред МОН как изпълняват заданията на поредната програма, колко отлични били по „Еразъм“ и т.н. ню уйв образователни подходи. Побъркаха децата с дни на розовата фланелка, ден срещу СПИН, ден на прегръдката, ден на усмивката, дни на Германия, Англия и каква ли още не държава. Хелоуин, светещи тикви, костюми на вампири, деца с бухалки на бала на маскираните…

По време на инцидента десетки деца са били строени по стълбището да пеят, танцуват и подскачат. И… последва най-големият кошмар. Слава Богу, без нито един пострадал. И всичко това при положение, че има актова зала, физкултурен салон и т.н.

Тържеството е било за патронния празник, но можеше да бъде и за гореизброените, просто така се е случило.

Нека всички благодарим на Господ, че опази децата ни от страшна трагедия. И един съвет-не превръщайте школата в клуб на самодейците заради чиновническите тикви на хора в Министерството. Сами виждате на какъв хал и без това е образованието ни.

Бог да пази децата ни!

***

Измина още една година за планината на героите, на отрудените работари, на най-гостоприемните люде в държавата на 1300 години. Още едни надежди останаха за следващите 12 месеца, други пък се случиха. Страданието и радостта от постигнатия успех винаги е в баланса на съдбата. Но май има само два цвята в Родопите? Ако някои повярват, че зад всяка една открадната стотинка по проект, че зад всяко едно неизпълнено обещание или неизказана истина стои по една човешка съдба, която е пряко зависима и спрат „черно-белия” телевизор, дали пък нещо не би се променило? Идва поредната година за проверка…

Жельо МИХОВ, 24rodopi.com

На снимките:

-Преклонена глава пред пораженията от бурята

-В зала „Арпезос“, а стадионът на „Арда“ няма осветление

-Трафикът през Кърджали, Околовръстно няма да видим