„Сянката“ на Доган: Плацдармът за сблъсъка на цивилизациите се измества към сърцето на Европа, а България е застрашена заради демографския проблем!

Наблюдаваме последните отчаяни напъни в търсенето на нови месии;

Трябва да обърнем много сериозно внимание на ролята на жените в управленската дейност;

Съдбоносно за оцеляването на ДПС и достигането на партията до зряла възраст ще бъде откриването на новото ръководно тяло

Външен автор ни предложи интересно четиво. Какво ще каже в коледно-новогодишната си реч почетният председател на ДПС Ахмед Доган?
Интересен опит да разгадае ходовете на Доган от човек, който е бил активен в регионалната политика, бил е деен в екипа на ДПС, после се разочаровал и потърсил реализация в друга политическа формация, но днес е далеч от политиката. Страничен наблюдател.
Важно е да отбележим, че той познава Доган много повече от бивши и настоящи депутати на Движението.

„Използвам повода за събирането ни на традиционната новогодишна среща, за да ви поздравя по случай 30-годишнината на ДПС.
Темпоритъмът на политическото време става все по-динамичен и сложен. Световният ред се променя и развива с ускорена динамика. От състояние на глобална финансова и икономическа криза се наблюдава преход към политическо-военна криза.
Усеща се хаосът в международните отношения и трансформацията в самите концепции за ЕС и НАТО. Различните разбирания и дефиниции за тероризма, от една страна между ЕС и НАТО, от друга страна между Русия и Турция, която търси своята нова гео политическа позиция, се сблъскват в кръстосната точка Сирия, която вече е център на гео политическите събития, но от където проблемите не се разрешават, а се мултиплицират чрез увеличаване на мигрантската вълна към Европа и растящия архаичен страх от Ислямска държава и джихадизма. Плацдармът за сблъсъка на цивилизациите се измества към сърцето на Европа, която нито има обща визия за справяне с тези проблеми, нито обща политика, нито консенсус за обща отбранителна политика. Франция е концентрирана в страховете си за справяне с ислямския бежански поток, Германия е в политическа криза с дневен ред битката с глобалните климатични промени, Великобритания е парализирана от Брекзит и популизма, бившите страни от Източния блок коват своята нова идентичност. Повсеместно увеличаващите се популистки и националистически течения дават още по-голям тласък на евроскептицизма. Не са изненадващи нови референдуми за напускане на Съюза.
От друга страна, нарастващата бедност в световен мащаб и растящата пропаст между бедни и богати се отразява в поддържане на омразата към местното европейско население от страна на прииждащите мигранти. Сблъсъкът на ценностите е на път да доубие хуманизма, за да се открие меркантилизмът с цялата си голота.
В политически аспект меркантилизмът също има своите измерения. Като цяло днес Европа е в полукризисни отношения със САЩ за неувеличаване на военните си разходи. А НАТО продължава да се укрепва в Черно море, играейки сложна игра с Турция, но без участието на ЕС. Самата Турция се опитва да балансира между своята неоосманистка политика в стремежа си да бъде лидер на ислямския свят и запазване на вълка сит и агнето цяло в отношенията си с НАТО и Русия. Закупуването на руските ПВО ракетни системи С-400, несъвместими с натовските системи, е показателно в тази игра на гамбит.
В тези условия на нарастващ хаос и натиск на многополюсни интереси страната ни среща най-сериозните заплахи за националната си сигурност в исторически контекст. И то не толкова заради усложнената геополитическа обстановка, колкото заради демографския проблем, очертаващ се като най-сериозното изпитание за сигурността на страната. Заплахата е много сериозна, и то от изчезването на нацията.
Нефункциониращата икономика, изпуснатите възможности на прехода, отказът на политическата система да изгради визия за догонващо и ускорено развитие се отразиха в миграция, която скоростно оставя страната без млади и работоспособни хора. Човешкият потенциал изчезва необратимо. В същото време расизмът и популизмът набират скорост, подхранвани от увеличаващата се бедност и неграмотност. Назрява революционна ситуация без предвидими и ясни последици. В политически план това се отразява в последните отчаяни напъни в търсенето на нови месии, магьосници с вълшебни пръчки, ясновидци, блондинки и т. н.
В този ред на мисли трябва да обърнем много сериозно внимание за ролята на жените в управленската дейност. В исторически аспект човешките общности са оцелявали благодарение на жените. Семейството като основна клетка на обществото е най-нагледния пример за това. Една от слабостите на управлението в ЕС е, че лидерите на държавите нямат деца и нямайки потомство те вече имат изкривено усещане и визия за бъдещето.
Затова апелирам за рязко увеличаване на женското присъствие на всички нива в структурата на партията. Заедно с младежите ни те са необходимата свежа кръв за партията.
30 години са една сериозна възраст в човешкия живот за осмисляне на ролята и мястото ни в битието. Но съдбоносно за оцеляването на ДПС и достигането на партията до зряла възраст ще бъде откриването на новото ръководно тяло, което да е в час с геополитическата ситуация и да усеща пулса на обществото. Тази задача ще е трудна. Без осъществяването й, бъдещето на Движението за права и свободи е обречено.
Пожелавам на всички в личен план крепко здраве, професионални и творчески успехи и да работим активно за да пребъде родината ни!".

Това е. А какво вижда, научава, анализира, но няма да изрече Доган – четете по-късно в 24rodopi.com. Преди 19-ти, когато почетният председател ще събере приятели и активисти на ДПС в „Сарая“ в столичния квартал „Бояна“.
24rodopi.com