За свирката, за дървото и за Саджид

„Какво ли не става от дървото, то е в основата на човешкият живот, но малко хора се замислят върху това… Като започнем от огъня на който се топлим и на който си готвим храната, минем през къщите, които си строим, хартията от целулоза на която пишем и какво ли не и какво ли не.
Някои разправят, че не от всяко дърво ставало свирка, не е вярно! От всяко дърво става свирка… Всички ние в по-ранна възраст сме използвали дървесни листа, за да свирим с тях. Аз лично съм свирил на листа от всякакви видове дървета. Така че… от всяко дърво става и свирка, стига да умееш“…
Саджид Исмаилов от Ардино е категоричен, че от всяко дърво става свирка и докато говорим в парка, се оглежда за подходящ храст, от който да откъсне листо и да засвири. Майсторът на интарзия (Интарзията е вид приложно изкуство, представлява изящна мозайка от дървени парченца или фурнир, залепени върху дървена плоскост, полирана и лакирана) е завършил техникума по дървообработване в Смолян през далечните 1965-66 година. Не е забравил учителя си Иван Иванов от Пирдоп, който му е отворил очите за многообразието на дървесните форми, за невероятната пластичност на този материал и за неговото многостранно приложение….
Многообразието на фурнирите и тяхната многофункционалност се развиват основно в Германия, където немците започват да ги прилагат и като украса в мебелната си промишленост. Гардероби, шкафове и различни домашни кухненски секции започват да се покриват с разнообразни като цвят и размери фурнири. Постепенно този изящен материал започва да се използва и от дърворезбари, но за създаване на пейзажни, тематични и импресионистични картини, пана и интериорни фонове… Интарзията се превръща в изкуство!
Саджид е първият майстор в района, който започва да използва фурнира като приложно изящно средство. Развитието му не спира с усвояването на мебелното производство и интарзията. В края на 70-те години на миналия век в Общинското читалище „Родопска искра“ се разкрива кръжок по дърворезба. Води го именитият дърворезбар от Кърджали Димитър Ванев. Саджид с удоволствие усвоява техниките на този вид дървообработка. В читалищните фоайета се организират и няколко изложби на произведения на кръжочниците. Но Саджид търси по-нататъшно развитие на естетическите си виждания за приложението на дървото. И намира реализация на творческите си търсения във фладерната пластика на дървото.
„Когато срежеш напреки едно дърво на десет години, дърво на петдесет години и дърво на сто години, виждаш невероятни картини в неговата сърцевина. Виждаш образи, лица на хора, силуети на животни, природни картини, езера, реки и какво ли не. Но за да ги покажеш на хората трябва да знаеш как да ги обработиш. Да ги „изчистиш“ така че всеки любител на това изкуство да ги види“, тези разяснения Саджид Исмаилов ми дава в експозиционния салон на общинския музей, където е подредена поредната му изложба.
Събитието е по програмата на общинското ръководство по повод честване на Коледните и Новогодишни празници в Ардино.
Фладерната пластика на едно сто годишно дърво е силно впечатляваща, защото дори и човешкото въображение трудно може да изрисува пластичните форми, които ни дава природата. Но с намесата на майсторското око и ръката на Саджид Исмаилов, дървото наистина се превръща в истинско изящно изкуство.
На снимките: Фладерпластиките "Годзилата" и "Родопска невеста". Авторът им Саджид Исмаилов
Христо КРАСИН
24rodopi.com