Но в речта на Доган между редовете се долавят дълбоки вътрешни колебания, които са предпоставка да се направи и един психологически анализ.
Почетният председател този път не се задълбочи да чертае визии за световната геополитическа ситуация, нито да дава рецепти за вътрешната политика. Нямаше идеи за програмен кабинет, нито за ускорено и догонващо развитие на страната, нито дори дума за икономическото състояние или за демографската криза.
Единственото заключение бе "…към днешна дата в политическия спектър на България няма нито желание, нито готовност за предсрочни парламентарни избори" с краткото уточнение, че те все пак са възможни при евентуални условия, а именно "ако волята им за власт надделее над идеята за собствената им сигурност като политически фактори". Тоест в рамките на хипотезата.
Също хипотетична е и загатнатата "необходимост от рестартиране на политическия модел". Защото рестартът се отлага за неопределено време, при наличието на определени условия и фактори, а именно "зрелостта и готовността на гражданското общество". Без конкретика. Сякаш някаква апатия е обзела създателя на ДПС. Или 30-годишна умора от носене на отговорностите на Прехода върху плещите си. Дори не навлезе в дебрите на любимата си философска област-онтологията, а просто характеризира политическото си битие с една дума: драматургия. Отсъстваше и любимата му ретроспекция с краткото обяснение "Затова от моя гледна точка няма необходимост да се прави ретроспективен анализ на генетичната политическа връзка на Прехода с появяването на ДПС в социалното пространство".
Но по-голямата част от речта бе посветена на една друга тема. Кардинална. Която сякаш предизвиква дълбоки колебания във вътрешния мир на Доган и с която обясни дори възникването на национализмите и популизмите. Темата за демократичната система на управление.
Цялата му реч може да се обобщи с извода: "Според мен една от основните причини за избуяването на национализмите и популизмите, както и на техните спонтанни противодействия в европейски мащаб, е умората от инерцията и рутинността на демократичната система на управление."
Умора. Инерция. Рутинност.
Несъмнено политиката е тясно обвързана с битието на Доган. А демокрацията, тоест самоуправлението на народа, е другото име на политиката. А ако се поставят устоите на демокрацията под съмнение?
Все пак демокрацията е кардинална ценност. Тя трябва да има някакъв "защитен механизъм". И Доган ни предлага мисловната си парадигма за този механизъм.
Какви проявления придобива апатията в обществото, когато хората, които трябва да го представляват, тоест политиците, имат дефицит на идеи, нямат визия и адекватни предложения за решения? Ситуация на хаос. Тук на помощ идва концепцията за „ефекта на пеперудата”, при която едно махане с крилца на пеперудата може да доведе до неопределени последици като например цунами. В подобна хаотична система неизвестните са много, а комбинациите с непредвидими последици са неизчислими. Доган обяснява: "Демокрацията е като Природата, тя има вътрешна необходимост постоянно да е в режим на самоорганизираща се система. Но докато Природата рестартира нарушения си динамичен баланс с катастрофични явления, а понякога дори с „един вирус”, то в едно цивилизовано общество не би трябвало да се допусне такъв радикализъм."
В този ред на мисли Доган ни представя и неизбежния изход от тази ситуация, а именно рестартът на демократичния модел. И го отлага за времето, когато ще узрее политическия елит и гражданското общество Време неопределено, както и всичко останало в тази динамична система на хаос. Но с това завършва речта на почетния председател, който още преди години бе заявил желанието си да изостави активната политика и да се отдаде на научна дейност в дебрите на любимата философия.
Ако днес Ахмед Доган можеше да пътува до Могиляне и да държи реч пред хилядите около Тюркян чешма, той щеше да звучи по-убедително. Щеше да звучи като жив политик, чиито думи зареждат, а не като умен теоретик от Лабораторията в Сарая.
Несъмнено хипотезите на почетния председател на ДПС предизвикват коментари и отшумяват. Но някога речите на оперативния шеф на ДПС, било на Тюркян чешма или на площад „19 май“ в Джебел, предизвикваха реални трусове. Спасяваха ДПС в трудни моменти, стряскаха „лошите“ и „недалновидните“ в българската политика.
Днес на Доган му липсва Тюркян чешма, на хората пък им липсва създателят на ДПС. Колко много!
Ерхан Алемдар, специално за 24rodopi.com
24rodopi.com
Но Коледа стават чудеса! Ето на, Неофит Рилски възкръсна и патриарх стана…
ОтговорИзтриванеНова тв на ДПС и Кирил Домусчиев в сайта си написа, че на Рождество Христово патриарх Неофит Рилски ще отслужи тържествена литургия в катедралата „Свети Александър Невски“. Авторът на статията е Златина Зехирова.
Грешката е допусната и в други медии, които правят копи пейст на информацията.
Тогава пред паметника се събираха до 7-8 хиляди души. Доброволно дошли.
ОтговорИзтриванеВ заглавието дали няма правописна грешка?
ОтговорИзтриванеЗа това състояние на партията и държавата има вина и г-н Доган ! С това криене от хората - политици, държавници, управници, съпартийци и симпатизанти се получава този резултат. Управлението на местни нива - общински администрации и общински служби се напълниха с ясладжии, роднини и подмазвачи на кметове и партийни секретари. Способните хора - млади и не толкова се изолират от страх да не заемат местата на баджанаците, балдъзите и любовниците ! Това в Сарая се знае, но не се предприема нищо. Може би Горе също е така !!! Това също трябва да се анализира. Моля, пуснете коментара ми. Може би г-н Ерхан Алемдар ще го прочете и ще си каже мнението.
ОтговорИзтриванеНе липсва на никои.Тогава беше обик новен човек като нас.Парите му изпи ха мозъка.Не му остана много един ден всичко превключва.
ОтговорИзтриванеCam kırıkları gibidir bazen kelimeler, ağzına dolar insanın, sussan acıtır, konuşsan kanatır. Saliha.
ОтговорИзтриванеЩо не публикува те коментари те нили имаше свобода на словото. Изме кяри сте.
ОтговорИзтриване