„Философията“: Кара джам на „бавареца“, музика и лубриканти…

„Помощ, умирам! Викнете линейка!”. Тези викове чуват жители на кърджалийския квартал „Байкал” в едно ранно есенно утро. Минути преди това ги събужда мощен тътен от удар на железа. „Не чух спирачки, просто удар. Такъв звук не съм чувала в живота си”, разказва жена от съседна къща, която около 4 часа сутринта първа подава сигнал за катастрофа.

Лек автомобил „БМВ” се спуска от комплекс „Резиденция” по посока Кърджали. В близост до бившата механа в „Байкал” колата излита от пътя и се преобръща по таван.

Загива 24-годишно момче. Друго е потрошено в болница. Тялото на водача е открито след 4 часа, на 60 метра от колата, в храсти…

Една история, която се е повтаряла десетки пъти. С различен сценарий, но еднакъв край. Трагедии на пътя заради миг безразсъдство…

***

„Нищо няма да ни стане! Господ ги пази лудите”. В това изглежда напълно категоричен двадесет и няколко годишен родопчанин. Вдигнал е яката и пуши цигара. Седнал е на пейка зад блок в града. Държи фаса, а с другата ръка показва снимки на телефона си. На тях се виждат дървета и „кацнала” върху едно от тях кола по таван. Очукана и разбита. Момчето се хили. Това е неговият автомобил.

„Бях пил малко, не знам как стана. Качих едно приятелче и тръгнахме да обикаляме. Много е хубаво да се джитка през нощта. По заведения, назад-напред. Не ти харесва едното място, палиш и отиваш на друго. И така си въртим по един сокак извън града, газ и не забелязах камъка на пътя…”, разказва момчето. Прибира си телефона в джоба и вади друга цигара. Поглежда към автомобила си и само изрича „Бе, хубава кола си беше”. На няколко метра на паркинга е очуканото му до неузнаваемост превозно средство. Стои на трупчета, защото джантите вече са продадени.

„Тряснах се в камъка на пътя. То си беше цяла скала и след това колата направи кълбо и спря по таван в дърветата. Нищо ни нямаше…“, разказва историята.

Споделя, че ще продаде автомобилът на части. Ще си купи друг.

Убеден е само в едно-и следващата му кола трябва да е с подобни габарити. За всеки случай, да държи при сблъсък с някоя друга скала по пътищата.

***

Младо момче ремонтира мотоциклет пред гараж край панелките на малък родопски град. Ръцете му са омацани до лактите. Бърше ги в дрехата.

„Стар е, но още има сърце. Аз пък отдавна имах мерак. Преди месец ми взеха книжката, ама ме боли… Ще го стегна и го възсядам”, казва момчето и потупва мотора.

„Хванаха ме с малко алкохол. То, кой ли кара трезвен в тази държава. Цялата ни махала е пълна с пияници. Всички карат. Кога изтрезняват? И мен така ме пипнаха-не пиян, а с махмурлук. Има разлика. Като седне да фирка човек, си седи и върти мохабет, не му трябва да пали и да тръгва някъде. Лошото е, че като се засили сутрин човек след „дълга маса” вечерта и като го пипнат, няма как парите да не отчетат нещо. Ей така стават после главоболията. Така ме гепиха”, разказва младият родопчанин.

„Сега няколко месеца ще стоя без книжка. До лятото. После пак-газ. Мяташ мадамите отзад и да не ти пука. Така се забива. Не като някакви бекове. Турил фолио на „бавареца”, надул музиката като в бара на село, и направо лети-кара джам, ауто тресачка от баирите!“, разсъждава върху философията на гъзарията младият мъж.

„Сума се навъдиха сега гъзарци-тузарци. Полепил малко плочки по баните из Холандия и Германия и яко! Панелката тече, ама автомобила хваща окото. Бръмчи назад-напред. Разбираш ли-фатката е да си на „Ти” с обстановката. Животът си е мръсна чалга. Чувствата са в очите. Разхождаш мадамите, настъпваш газта, после къде ще ги проснеш няма никакво значение. Нали се сещаш, че никой не им вика „Ела да ми видиш картините в хола или колекцията с албуми на Слави Трифонов. Първо ти скиват колата и после идва останалото. Действа направо като лубрикант“, продължават съжденията.

Бърше се в потника и продължава да си поправя своя подход към мадамите.

***

Това са просто едни фрагменти от съвремието ни. „Класация на простотията”, защото вече няма антирекорд, който да не сме чупили. С тази разлика, че родната книга на Гинес май се нарича „черна статистика”. Темповете, с които я пълним скоро ще я превърнат и в „Червената книга” на един изчезващ вид, погубил се чупейки рекордите на простотията.

24rodopi.com