Всичко започва в тоалетната…

Огромен процент от хората по света, ползващи социалните мрежи признават едно-джиткането им започва рано сутрин още докато са в усамотението на тоалетната. Значи, стоят си те и напъват физиологичността си, а ръцете шарят по дисплея на телефона и взирайки се разучават кой какво е направил, измислил, копирал, постнал и т.н. неща в мрежите. Следва лайкване, хейтване и други тем подобни чуждици, неизменна част от съвременната лексика.

Напъвайте, че след това започва работният ден…

Бачкане и фейс…

Друго изследване анализира интересни данни. Много им е кеф на хората да се вмъкват в социалните мрежи докато са на работа. Ей така просто. По-яко им било дори от обедната почивка, в която може да разменят по няколко думи с колеги. Фраскат размисли за работния ден, плюват някого, обменят идеи как и къде да почиват, изтръгват се от досадната действителност на работния процес.

Бачкане във фейс. Ако даваха пари за това…

Въстанието на страхливците: По-добре хейт с клик, отколкото бушон на окото

Когато преди 16 години група младежи създават най-голямата безплатна социална мрежа едва ли са съзнавали, а може и да са, че открехват вратата на едно ново измерение, паралелно на нашето, видоизменящо хората – лишаващо ги от добродетели като доблест и кураж, които трябва да притежава всеки уважаващ себе си човек. Защо?! Просто е по-лесно. Отнема смелостта и дава път на малодушието и страха. Жалък факт, над който едва ли някой се замисля.

Общуването между хората се промени коренно, стана различно, много по-лесно, много по-удобно. Параванът „Фейсбук“ даде заслон от угрозата някой недоволен да стигне до физическа саморазправа, а провокиращият го отсреща да пострада. Няма личен контакт, няма физически досег. Роди се онлайн порталът за общуване, който даде нови възможности, обхват и прийом на допир между хората. Превърна ги в… страхливци.

Контактите се носят из мрежата с лекота, с един замах на показалеца. Новини от всякаква сфера сеят смях, разочарование, гняв, одобрение, съчувствие, често и конфликти. Раждат се спорове с невиждани по брой коментари. В този паралелен свят всеки има мнение, дава го лесно, с един клик и хоп-“компетентни“ по множество теми. Хората са по-кадърни, по-критични, по-арогантни, по-състрадателни, изобщо по всичко са „по“. И как да не са, когато измерението наречено Фейсбук улесни всички тези сведущи по безброй теми „профили“ от позицията на своя телефон, таблет или компютър да водят спорове, които неведнъж прерастват в обиди и ругатни. Лесно е, не се налага да застанеш очи в очи с проблема или човека, просто трябва да напишеш коментара си и…“Enter“.

Един пример: темите с осветлението, състоянието на улиците, бездомните кучета и пр.,  в Кърджали са едни от най-оборотните. Групи, страници, навсякъде, всеки коментира, порицава, „плюе“, изписва епитет след епитет, кой от кой по-цветущ, но това промени ли нещо?! Реши ли нещо?! Не. Само запълни времето в пространството Фейсбук, уби някоя минута на онези сведущите. Пося още малодушие.

Мария КАЛОЯНОВА, 24rodopi.com