Катурнахме една година на поредните милиони инвестиции, проекти, проектчета и техните рожби, на мечтите-сбъднати и несбъднати, на резултатите. Последното-предимно изборни. Два вота за година определено бе тема из всякакви глави, главици и кратуни.
Каквото било-било. Всеки сам може да си направи изводите, преценките, анализите за собственото битие.
Наздраве! За нас си, за всички, за най-малкия и най-големия. За осъщественото и неосъщественото. За дребните мечти и големите илюзии…
24rodopi.com
ИЛЮЗИИ
ОтговорИзтриванеИлюзията е най-крехката лъжа,
но с колко радост дарява те тя,
омайва те с образ блажен,
приемащ живота като дар свещен.
Люлее те в розови мечти,
огрява те със слънчеви лъчи,
слепее погледът ти смутен,
представа губиш за нощ и ден.
А колко е сладка тя в младостта,
когато си пленник на любовта,
щастлив строиш И в душата си храм,
презрял истината, молиш се сам.
Неземна радост те носи на криле,
летиш безгрижен към светли брегове,
само си прави горчива шега,
реши ли веднъж да те напусне тя.
Като обрулено от вятъра листо,
в миг отлита без да ти каже защо.
ВЛАСТТА НА ПАРИТЕ
ОтговорИзтриванеВ живота модерен парите са нужда
и в алчност, и в сметки потънахме с тях,
останаха много от чувствата чужди –
приятелство, радост, любов или смях.
А в тази бездънна финансова яма
загубихме вяра в добрия човек,
доверие даже на ближен се няма
и бдим с подозрения вечно нащрек.
Братя си гушите хващат за нива,
някой затрива старица за лев,
пубер хлапе за стотинки пребива,
беден в устата навира си цев.
Други, фалирал, надява въжето,
щото парите за него са всичко,
без да помисли си той, че детето
в свойта борба ще остане самичко.
Изчезва верният приятел
и с него думата „лоялност”,
не теза туй е на писател,
а най-печалната реалност.
Приятелство цени се само,
кога пара от там извира,
а веч' безкористното рамо
се все по-трудно тук намира.
Любовта загива също
сред хартийки шумолящи –
за кола и нова къща
все по-често падат гащи.
От деца ни още учат,
че единствено парите
могат бързо да отключат
и на пълъла вратите.
И ни тикат да се учим
на професии платежни,
с уговорка да получим
после доходи надеждни.
Та така от сто вишисти
петдесет ще се открият
с диплом за икономисти
във гърдите да се бият.
Ако друг света редеше,
без да слага там пари,
кой си мислите, че щеше
над ума ни да цари?
Ако нямаше такива,
за какво да се краде,
за какво да се убива,
кой война ще поведе?
Гладният ще се нахрани,
бедността отлита в миг,
по-добър човек ще стане,
любовта – световен вик.
И приятелства на власт
без принуда ще царуват,
щом парите нямат глас,
значи нищичко не струват.
Тази мисъл най-последна
е апелът ми към вас,
фантастична точка гледна, но и тя ще има час.