Той слуша музика онлайн повече от нея, тя търси в интернет повече инфо за здравето

75.1% от домакинствата в България имат достъп до интернет в домовете си, става ясно от проучване на Националния статистически институт (НСИ). За 10 години това е ръст от 42 процентни пункта. За достъп до интернет домакинствата използват мобилна връзка чрез мрежата на мобилните телефонни оператори (64%) и фиксирана кабелна връзка - 57.8%.
Последните данни на НСИ за Кърджали са към 31 декември 2017-та, когато е отчетено, че 67.3% от домакинствата в областта са с достъп до интернет. 64.0 % е относителният дял на лицата на възраст между 16 и 74 години в 7-те кърджалийски общини, използващи регулярно интернет (всеки ден или поне веднъж седмично). Изненадата се случи година по-късно със съобщението: "Резултатите от проведеното изследване за използването на информационно-комуникационни технологии (ИКТ) в домакинствата и от лицата през 2018 г. показват, че най-голям е относителният дял на домакинствата с достъп до интернет в област Кърджали - 84,4%, София (столица) - 81,9% и Варна - 76,6%, а най-малък в област София - 51,3%. 

През 2019-та без изненада най-висок дял на домакинствата с интернет в момента е в Югозападния район, в който попада и София (77.8%), а с най-нисък е Северозападният район - 70.8%. Също така очаквано домакинствата с деца използват по-активно глобалната мрежа, като 90.5% от тях имат достъп до интернет при 69.9% за домакинствата без деца.
През 2019 г. 24.8% от домакинствата нямат достъп до интернет в домовете си. Половината от тях (50.3%) смятат, че нямат нужда от него (не е полезен, интересен и др.), 41.9% посочват като основна причина липсата на знания и умения за работа с интернет, а според 24.3% разходите за достъп са твърде високи.
Данните показват още, че 66.8% от българите на възраст между 16 и 74 навършени години използват интернет всеки ден или поне веднъж седмично на работа, вкъщи или на друго място, а 53.9% се възползват от ресурсите на глобалната мрежа по няколко пъти на ден. Най-активни потребители очаквано са хората с висше образование (91.7%), както и младите - между 16 и 24 години - 90.3%.
Една четвърт от хората (24.5%) през тази година заявяват, че никога не са използвали интернет, като за десетгодишен период относителният им дял е намалял повече от два пъти.
Най-предпочитаното устройство за достъп до интернет извън дома или работното място e мобилният телефон, който се използва от 63.2% от хората.
Потребителите най-често използват глобалната мрежа с цел комуникация, като 57.5% посочват, че провеждат телефонни или видеоразговори по интернет (чрез приложения като Viber, WhatsApp, Skype, Facetime, Messenger), а 52.9% участват в социални мрежи (Facebook, Twitter, Instagram, Snapchat и др.).
Най-малко използват интернет за участие в онлайн консултации, анкети или гласувания по обществени или политически въпроси - 3.5%.
Мъжете слушат музика онлайн повече от жените, съответно 31.9 и 27.6%, докато жените са по-активни в търсенето на информация, свързана със здравето - 37.8% при 22.7% за мъжете.
Относителният дял на хората, които използват облачни услуги за съхранение на документи, снимки, музика, видео или други файлове, е 17.6%, като потребители на такива услуги са 18.6% от мъжете и 16.7% от жените. В сравнение с 2014 г. най-голям ръст в използването на този вид услуга се наблюдава при хората от 25 до 34 години - 13.5 процентни пункта.
През последните 12 месеца 25.4% от българите са използвали глобалната мрежа за взаимодействие с органите на държавната и местната власт, което не е изненадващо предвид малкото институции, които предлагат електронни услуги.
Общо 19.8% от хората са получавали информация от сайт или приложение на публична институция, 12.5% са изтегляли официални документи, формуляри, декларации, отчети и др.; 10.2% са подавали онлайн попълнени формуляри, декларации или отчети.
При използването на предлаганите онлайн услуги от публични институции жените са малко по-активни от мъжете - съответно 26.4 и 24.5%.
Делът на потребителите, които през последните 12 месеца са пазарували онлайн за лични цели, е 21.7%. Най-активни са във възрастовата група 25 - 34 години с относителен дял 40.4%, докато само 2.1% от населението на възраст 65 - 74 години прави поръчки по интернет. Жените пазаруват онлайн повече от мъжете - съответно 22.7 и 20.6%.
Очаквано най-много се купуват дрехи и спортни стоки - 76.4%; стоки за дома - 35.3%; хотелски резервации и туристически пакети - 20.7%; храни, напитки и стоки за ежедневна употреба - 16.9%.
Относителният дял на хората, които никога не са пазарували по интернет, е 35.7%, като основните причини са: предпочитание към пазаруването на място, лоялност към магазините или просто навик (31.4%); липса на знания и умения (5.4%); опасения за връщане на стоките и възможностите за рекламация - 4.3%.
Резултатите от изследването показват, че от хората, които са използвали интернет през последните 12 месеца, 11.3% са получавали съобщения с измамно съдържание (т.нар. фишинг); 5.6% са претърпели загуба на документи, снимки и други данни поради вирус или друго заразяване (например червей или троянски кон); 3.1% са били пренасочвани към фалшиви сайтове с цел кражба на лична информация (т.нар. фарминг); 2% са имали проблеми с достъп на децата от домакинството до неподходящи сайтове.
Притеснения, свързани със сигурността в интернет, основно са пречили или ограничавали хората при предоставянето на лична информация в социални или професионални мрежи (10.7%), като в сравнение с 2015 г. относителният им дял е намалял два пъти.
Всеки четвърти (26.2%) прави резервни копия на своите файлове (документи, снимки и др.) на външен носител или в облачно пространство в интернет.
24rodopi.com