Петър Бояджиев и Мустафа Карадайъ ще доказват в съда: Има ли тайна декларация на Доган от затвора или не!?

Дисидентът Петър Бояджиев обяви, че ще заведе дело срещу председателя на ДПС Мустафа Карадайъ заради твърдението, че декларация на Ахмед Доган била изнесена тайно от затвора и прочетена на 31 май 1989 година на Първата конференция по човешките измерения в Париж.
„Когато на 12 юни 1989 г. г-н Доган отново се оказва в Главно следствено управление като организатор и ръководител на майските събития, той вижда, че органите на Държавна сигурност са в задънена улица, и приема това като реванш, и „то може би най-големият реванш в живота“, както сам признава, защото „размерите бяха изключително големи и трусът беше толкова голям, че имаше и последствия…“ – падането на комунистическия режим.
Едновременно с това, вярвайки, че светът трябва да разбере, че преименуването на българските турци нито е доброволно, нито е спонтанно, декларация на г-н Доган, изнесена тайно от затвора, е прочетена на 31 май 1989 г. на Първата конференция по човешките измерения в Париж.
Наистина от дейността на нелегалната организация има сериозни последствия за тоталитарната власт. Постигнатата победа за връщане на рождените, майчините имена е само началото на процеса за защита на човешките права и свободи, за справедливост и достойни условия на живот за всеки човек.
На 22 декември 1989 г. след амнистия г-н Доган излиза на свобода от затвора и две седмици след това учредява ДПС. На 4 януари 1990 г.“, тези думи на Карадайъ, публикувани вчера на сайта на партията, са разгневили бившия политзатворник и политически емигрант Петър Бояджиев. През 1992 година Жельо Желев възложи на Петър Бояджиев, кандидат за министър-председател, да състави правителство. Кандидатурата се оказва неконституционно съобразна, тъй като Петър Бояджиев има двойно гражданство – френско и българско.
След като на 7 януари той прочел думите на Карадайъ, обяви на страницата си във фейсбук:
„Тази лъжа излиза извън пределите на България и засяга историческата истина. По тези причини аз обмислям да заведа съдебен граждански иск лично срещу г-н Карадайъ. Доказването пред съд е изключително лесно и реално. Първо, във Външно министерство на Френската република, която беше организаторът, съществуват архивите. Съществуват е архивите на българското Външно министерство, което изпрати делегация, водена от външния министър. Освен това трите западни радиостанции, които излъчваха на български език, присъстваха и отразяваха конференцията. От страна на „Дойче веле“ беше нейният директор Михаил Андонов, който си е още жив и здрав. От страна на радио „Свободна Европа“ бяха Владо Костов и Румяна Узунова. Там беше и Косьо Мишев от нюйоркското бюро. И двамата са си живи и здрави. От страна на Би Би Си беше Димитър Димитров, който също си е жив и здрав. Румяна Таслакова, която беше тогава заместник на Михаил Андонов не беше, но все пак е информирана и си е жива и здрава днес. И последно, аз и Фреди Фосколо бяхме хората, които поддържаха контакт с френското външно министерство и с амбасадора, който беше натоварен с организацията. И, да, въпросът с мюсюлманите в България и с манифестациите и убийствата беше поставен, и то лично пред четвъртия по ранг в република Франция при специална среща, на която той покани отец Благой Топузлиев, Петър Манолов, Блага Димитрова. Петко Симеонов и Копринка Червенкова. Последните трима се изплашиха и не приеха поканата, но първите двама я приеха и говориха в защита на българските мюсюлмани. Отец Благой беше в расото си с кръста на гърдите и амбасадорът беше изключително впечатлен от това и от предвидените 15-20 минути продължи срещата до 45-50 минути“.
Днес той публикува снимка (вижте горе), направена на Парижката конференция, с пояснението.
„Виждате в средата Румяна Узунова, от лявата ѝ страна Зейнеп Ибрахимова, от дясно на Румяна, кореспондент на ББС за редакцията им на английски. След него виждате моя милост, с връзката, има още други, чиито лица не се виждат, но всички са турци…
Освен това, в Париж, във връзка с конференцията, присъстваше и група български граждани мюсюлмани, които в различни периоди бяха изхвърляни от България, по най-брутален начин и то някои от тях не в Турция, а в различни точки на Европа, откъдето благодарение на добрата воля на турската държава и с мое съдействие те бяха прибирани от съответните дипломатически представителства в страните и бяха транспортирани в Република Турция. Имаше и такива, които бяха току що изгонени в Турция, поради участието си в организирането на мирните протести, които в Южна България започнаха на 19 май, а в Северна България - на 20 май 1989 година. В тази група беше и г-жа Зейнеп Ибрахимова, активистка от Независимото Дружество за правата на човека, изхвърлена от България, в началото на месец февруари 1989 година в Букурещ. Г-жа Ибрахимова получи подкрепата и защитата на Президента Митеран по време на неговото посещение в София. Тя получи тази подкрепа поради факта, че беше правозащитничка, преследвана от комунистическият режим. Г-жа Ибрахимова и днес си е жива и здрава и е професор в един университет в Анкара. Там бе и г-н Сабри Искандер прогонен като активист на Демократичната лига, една от организациите организатори на протестите. Г-н Искандер и сега си е жив и здрав и живее в Турция. Беше и г-н Авни Велиев ръководител на организацията Виена 89. Също организация участвала в подготовката на мирните протести, и още няколко току-що изхвърлени от България мюсюлмани. Тази група бе доведена с помощта на Турското външно министерство. Аз през цялото време съм бил в контакт с хората от тази група, както и с дипломатите от посолството на Турция в Париж, които ги подпомагаха. Имаше и официална делегация на външно министерство на Република Турция, с членовете на която аз съм имал контакт по това време“.
Петър Бояджиев твърди, че в работата на конференцията не е било внасяно писмо от Меди Доганов. Той възнамерява да го докаже в съда.
„Всички тези живи хора могат да свидетелстват, както и архивите на турското външно министерство, свързани с тази конференция. Тук ще добавя, че единственият документ идващ от територията на България и внасян в конференция от този формат беше документът, адресиран от 6-тима българи, бивши политически затворници до подобната конференция преди тази в Париж, която се провеждаше във Виена. Този документ получи и своето медийно отражение, както в радиостанциите излъчващи на български, така и в международните медии, включително и тези във Франция. Тези публикации и сега са в архивите ми“, посочва Петър Бояджиев.
24rodopi.com