Просвета „Алкатрас“ или защо Иван намрази образованието?!

Бе хубав слънчев ден. Парещите лъчи галеха прозорците на класната стая и затопляха уютното място, в което децата от четвърти клас попиваха от знанията на своята учителка. Със зачервени бузи от топлината на слънцето и с отворени любопитни очи, те слушаха своя преподавател и нетърпеливо отговаряха на поставените от нея въпроси. Да! Това бе госпожа Жекова! Преподавател в истинския смисъл на думата - прекрасна, обаятелна, успяваща да улови вниманието на иначе нетърпеливите главици. Нещо, което не се отдаваше на всеки учител.

Ето тези спомени топлеха съзнанието на Иван.

Те запълваха ума му, дори когато бе в час по български език - един любим някога предмет. Някога, защото Иван отдавна не обичаше този предмет, или по-скоро от близо година. Новият учител бе друг. Господин У., понякога говореше глупости и изобщо неща извън темата. А често разговаряше и по мобилния си телефон в час. Определено бе сприхав, арогантен, обиждаше, не изслушваше, унижаваше децата. Всъщност не всички. Само тези, които не харесваше. Подреждаше ги според своите пристрастия - най-отпред отличниците/поне според него/, а на по-задните чинове онези, които не само бяха слаби в знанията си/отново според него/, но и не заслужават да покажат дали знаят, дали учат...

Е, Иван стоеше отзад. В края, без знания, без желание, без какъвто и да било устрем да научи нещо. На децата в края често им бе скучно, нямаше какво да правят. В редки случаи се унасяха някъде другаде. Назад във времето, при госпожа Жекова - при онази жена, която винаги бе усмихната, спокойна, забелязва и знае имената на всяко едно дете, дава шанс на всеки, изслушва и кара всеки да се чувства значим.

Отдавна не бе така...

В главата на Иван, въпроси да искаш. Повечето без отговор. А всъщност тази картина представлява Образователната система, но през очите на едно дете. Дете, на което му предстои да порасне и да излезе на полето на суровия житейски път, да се учи да върви по него, да лъкатуши и само да си помага със „светлината“ дадена му от просветителите.  Ами, когато няма светлина?! Когато просветителят го е лишил от пламък, от онази чиста светлина на знанието, разума и добрия пример?! Въпроси с ясен, но мрачен отговор. Ами този „мрак“ е бъдещето, той може да обрече бъднините ни. Това ли искаме?! А бе, то никой не го иска, ама нищо не прави по въпроса. И да се знае – тази благородна работа не е за всеки! Тази достолепна  професия е посветена на децата и гради бъдещето!

Толкова за професията и детския поглед!

Системата. Ами така и не й намериха удачен вариант. Програма след програма, отпадат автори, произведения, някой дори реши да превежда от български на български…, опс, да опростява езика. Ама щом сме стигнали до там да опростяваме образованието значи образованието отива в „киреча“. За тези, които имат нужда от превод това е жаргонна дума, означава – затънал, загазил здраво, свършен.

Ами, айде кажете, как тези деца /новите деца –по-технологичните, по-остроумните , по-своенравните/ да ги бутнем  в „киреча“? Не може ли онези, които все още притежават „пламъка“ да изработят правилния механизъм  и да го предадат на тези деца?!

Може, всичко може, но се иска „здрава ръка“ и „силен ритник“.

Ама ей това, кой го притежава, кой е толкова „окумуш“, та да го направи?!

Децата искат разбиране, драги специалисти по образованието. Не искат поредна промяна на програмата, която ги превърна в „опитни зайчета“.

Примерът: Новата учебна програма за 10 клас. 2020 г. ще е годината, в която десетокласниците за първи път ще се явят на Национално външно оценяване и някои от тях ще имат възможност да напуснат училище и така да го завършат. Тази опция обаче доведе до изключителното компресиране на материала. Причината - по новия закон, целият материал от 11 и 12 клас слиза в долните класове.

Беше решено в 10 клас, заради матурите, да се учи История и География на България и българска литература. До какво доведе това обаче?! До силно компресиране на материала в 8, 9 и 10 клас, заради липсата на тези предмети в 11 и 12 клас. Дори история в 10 клас ще се учи цели 3,5 часа седмично или двойно. И пак няма да е достатъчно. Ами финансовата страна – тази, която засяга родителите имайки предвид, че тези деца, за разлика от онези в горен клас, нямат възможност да си купят учебници на старо. Купуват задължително нови, няма как, те са по нова програма. А цените на учебник варират в зависимост от посоченото издателство.

Целият комплект е около 200 лв. Дотук с безплатното образование!

По темата за новата учебна програма министърът на образованието обясни: „Аз мисля, че ние сме намерили баланса в това отношение, проведохме и консултации, обсъждания, доколкото ни позволи времето с представители на академичната общност и се надявам, че от там нататък в учебниците и при преподаването на този материал също ще бъде намерен балансът“.

Примерът с новата учебна програма в 10 клас е само един от многото …

На фона на този „баланс“, наскоро един десетокласник в своето есе на тема: „Животът в училище“, оприличи училището с остров Алкатрас в САЩ, известен с бившия затвор, намиращ се там. По-старите поколения може и да не го знаят, но младите определено са запознати. Нали ни залива всичко американско. Та това дете е оприличило училището на затвор, класните стаи на килии, а учителите на надзиратели. Някой ще си каже, „те днешните деца…“. Ами да, днешните деца! Трябва подход и механизъм направен за тях, за днешните деца, за нашите деца, за бъдещето ни.

И след всичко това се подреждат и стряскащите данни за острия недостиг на учители.

През лятото на 2019 г., стана ясно, че в Кърджалийско най-сериозен е недостигът на учители по западни езици, по математика и информатика. По думите на хора от бранша, липсват квалифицирани кадри за всяка специалност: „Истинските специалисти се пенсионираха или им предстои да го направят. Кой ще дойде на тяхно място? Ето това е въпрос с твърде кофти отговор…“.

Иначе, мераклиите за учители се увеличиха. Всеки трети записва педагогика. Позитивно! Вероятно устремът е свързан с повишаването на учителските заплати. Възнаграждението  им от 1 януари тази година нараства отново, този път със 17%. Според финансовия министър минималната заплата на учителите ще стане 1255 лв. Звучи добре, никой не би оспорил, че трудът на учителя заслужава достойно заплащане.

Пита се, къде е достойното образование?!

Мария Калоянова, 24rodopi.com