Разкази от недрата на Родопа планина

Разказвачът на Планината

Мюмюн Тахир – Монката, е кърджалиец „голяма работа“. Приятелите му в Източните Родопи са толкова много, че ако някой ден в България се въведе нормална избирателна система като нищо може да стане депутат от мажоритарен район. С тази разлика, че Монката ще знае поименно или по прякор всеки свой избирател.
Монката пише и книги. Ама истински книги. Не с копи-пейст от интернет и просия по институциите за издаване на брошура с претенция за книга, а истински книги. Защото Монката има какво да каже от себе си.
На неговото ярко белетристично и публицистично перо принадлежат книгите „Славеят на Родопите", „Стряха с много гнезда", „Тревожен оптимизъм", „Преминаване", „Земя за обетоване", "Бране на диви пчели", „Високо, зелено и нежно" и др., както и научните трудове „Ататюрк, България, Балканите", „Културна интеграция и етническо сътрудничество" и т. н., и т. н.
Монката е Разказвачът на Планината.
24rodopi.com

Предлагаме ви рецензията на Благовеста Касабова за новата книга на проф. д-р Мюмюн Тахир „Пътеки във времето“:

Още в началото подчертавам, че Мюмюн Тахир е един от самобитните съвременни разказвачи, чието краснословие е хуманистично послание към читателите. Той не е от продуктивните автори на художествени произведения – книгите му с проза са десетина, но за отбелязване е, че философските му изследвания са много повече, тъй като е философ по образование и по призвание.
В разказите и новелите си, с ярки художествени средства, той превръща, размахвайки вълшебната си пръчка, моменти от живота си и живота на хората, населявали детството и младостта му, в скъпоценни късчета, скатава ги дълбоко в сърцето си, преди да се отправи по житейските пътища и кръстопътища, за да осъществи мечтите си. И когато е натрупал знание и опит, прави първите си творчески стъпки, и тези скатани съкровени късчета пробиват натрупаните пластове от горчилки и радости, започват да покълват, да растат и се превръщат във вълнуващи художествени произведения.
От историите, които сладкодумецът Мюмюн Тахир разказва, повява аромат на родопски гори и билки, на прегаряща лятна трева, или ни заслепява искрящата белота на снежнозелените родопски върхове и звуците на родопски чанове. Причестява ни към свят, населен с достолепни хора, изплували от паметта му случки и събития, гълчавата на празници и делници, усещания и възприятия, които са все така свежи в съзнанието му.
Родово и кръвно Мюмюн Тахир е свързан със света на Родопите, и това определя творческата му индивидуалност и самороден талант. И в новата книга „Пътеки във времето“ на този наш оригинален автор разказите му звучат като приказки – за човешката мъка и болка, за човешките радости и надежди. Те са вълшебни, лирични, мистично оцветени, обвеяни с легенди и предания, неотменно съпътстващи живота на родопчанина, вкоренени в земята им, в чистосърдечните им вярвания в чудеса, които действително се случват. Тъжните звуци на песента за незавърналия се в бащиния си дом емигрант Алиш изпълват страниците на разказа „Гурбет“ и свиват сърцето на дядо Фетхи, който цял живот е бил „завързан“ за земята. А в клекналото в ниското село, авторът вдишва с наслада аромата на мащерката, а чрез врящия в гърнето боб разговаря с дядо Даали, помъдрелия с годините старец, който казва на младия човек, че „на света няма нищо, което не говори, стига да имаш очи да го видиш, и уши да го чуеш“. Животът на Караман е тежък, беден, внушава авторът в „Разказ за доброто“, но Караман не престава да се труди упорито, честно, да помага на другите и да вярва, че един ден надеждата ще се превърне в реалност – доброто ражда добро ни казва чрез поведението на героя си писателят. Само в няколко страници Мюмюн Тахир успява да пресъздаде нравствената и духовна философия на родопчаните. Сторил го е и в разказите „Предчувствие за септември“, „Кадимата могила“, „Айваз се завръща“, „Камък от сърце“, новелата „Надежда или самота за януари“, „Видения през Август“ и други.
Обикновено художественият замисъл на повествованието е разположен в земята, митовете, вярванията; той дъха и лъха на родно място. Героите в разказите са колкото обикновени, толкова и необикновени хора, изваяни от родната пръст, камъка със сърце, от цветно прозрачното родопско утро, легендарността на върховете, песните и приказките, предавани от стари на млади. И още – от гласове на хора, отишли си вече от този свят, но оставили трайни следи в ценностната система на родопчанина.
И още нещо характерно за художествената стилистика на Мюмюн Тахир, и то не само в новата му книга „Пътеки във времето“, а и в цялостното му творчество: начина, по който изгражда героите си – чрез описание, което предполага определено действие, но някой път и предусещано… и мълчаливо – мълчанието говори. Или, казано с други думи – чрез многоцветното и многогласното си слово, той характеризира героите си както вътрешно, така и външно.
Оригиналният похват на разказвача Мюмюн Тахир не е търсен нарочно или е мислен и премислян; той се формира в съзнанието му от живителната сила на запазените съкровени мигове от детството и младостта му в Родопите.
Не ми се иска да пропусна и още една знакова черта от белетристичното творчество на Мюмюн Тахир – умението му да общува с природата. Той не само общува, той я въвежда в разказите си като едно от действащите лица, или като своеобразна пророчица, или като вълшебен дух. Авторът на „Пътеки във времето“ възприема природата с най-фините си сетива, показва въздействието ú върху формирането на човешката личност, върху родопчанина именно тук и сега.
В „Пътеки във времето“ Мюмюн Тахир е успял да долови и цвета, и поезията, съпътстващи живота и смъртта на човека от планината, но не е пренебрегнал и изискванията на новото време, като се опитва на места да „приземи“ сладкодумните истории за недалечното ни минало с няколко разказа за нашето съвремие, за житието и битието на днешния човек, но те по-скоро са детайл към цялостното повествование, в което акцентът е поставен върху начина на живот и на неговите неписани закони, върху човешките взаимоотношения, чудото на природата, което родопчанинът възприема още с отварянето на очите си, влиянието на легенди, мистика, предания и песни.
Вероятно светът на Мюмюн Тахир, оживял на страниците на новата му книга, е малко познат на младото поколение. Но ми се иска магията в разказите на сладкодумеца да разтворят душите им за добри чудеса, за космическите закони, по които сме създадени да живеем, за мъдростта и любовта, които осветяват творческите пътеки на разказвача.
Благовеста Касабова

24rodopi.com