И прокураторът на Юдея, и US големецът си падат по лицемерната човещинка. Единият помилвал по един затворник на евреите за Пасха, другият-по една пуйка/мисирка преди Деня на благодарността.
И в двата случая загиват много представители на вида си – едните са хиляди, другите милиони.
Но смъртта в първия се превръща в религия.
И в двата случая има измиване на ръцете.
***
„Тътътътътъ, тътътътъ, тътътътътъ“ - с нещо такова, странно, се опита българският премиер да олицетвори говоренето на журналистките из нашенско след въпросите за президента. Преследвали го, вика, като мисирки.
За незапознатите, това е диалектно название на пуйката. Може още и фитка.
За други пък мисирките правели „булю, булю, булю“. Бабата на един от репортерите на 24rodopi.com пък не търпи опоненти – ехтящото в двора й от отглежданите предимно за месо домашни птици от семейство Фазанови било „холдур, холдур, холдур“. Затова ги наричала „холдур“ и „холдурка“. Демек, пуяк и пуйка. Сравнимо с последните дни - репортер и репортерка.
***
Началниците на холдурите и холдурките си замълчаха. Защото премиерът винаги е прав. Мисирка или държач на микрофон – кое е по-обидно? Това е големият въпрос. „Като мисирка“ си е направо гальовно – вероятно отчитат началниците на холдурите и си траят.
И в този момент, като да се ненадяваш, една от асоциациите на журналистите (по-дейната, другите май се умрели) се засегнала. Въпросните „мисирки“ спряха с „тътътъ“, почнаха „пуяците“.
Премиера да го оставим, той нали винаги е прав. Ама сега всички политици ще се включат в мисиркоманията.
Депутат се обръща към репортерка: Добро утро, мисирко!... Поздравът може да е и безмълвен. Когато е до мисирките, очите лесно могат да предадат посланието.
Ще се търпи, няма как…. Ами, вие си ги отгледахте подобни политици. Вашето удобно мълчание им захрани междуметията.
Нямаше „тътътъ“ като се возихте с правителствените самолети и позирахте за снимки пред Белия дом и къде ли не. Като правихте дописки за „мекиците“ на Догановата майка, за баниците на тоя и оня.
Като кълвяхте програмирано и писахте за политиците „дето все се връщат“...
Може ли па пипна Мускула Ви!?
***
Не смеете да гъкнете иначе, преяждайки с трохите на охолството от властта на „императорите“. Ама сега се засегнахте за мисирките?!
***
Има и разлика между Пилат, Доналд и Бойко.
Единият още зяпа луната (по Булгаков), другият ще помилва някоя и друга мисирка, може и две след импийчмънта, а третият!?
24rodopi.com
На снимките: Щастливи мисирки в Родопите. Пазар за мисирки (истински) в Кърджали
Много точно и навреме казано! ТОЙ винаги е прав. Защото на практика сме премиер ска република, а не парламентарна. Защото сме били и сме васална, а не независима държава!
ОтговорИзтриванеКакто виждате щастливите мисирки са пътиииии по интелигентни същества отколкото крадливите,корумпираните КАЛИНКИИИИИИИИИИИ-СУДЖУЦИИИИИИИИИ от отбора на гепи груп-герб ЕООД Комерс...3 мандата управляват и вечно все някой им е виновен....прекаляват тези КАЛНКИИИИИИ и СУДЖУЦИИИИИИ,а и не виждат че генерират само кражби,корупция
ОтговорИзтриванеВ началото на седмицата станахме свидетели на три етюда. Можем да ги наречем Гротескният, Патетичният и Народняшкият.
ОтговорИзтриванеОбщо взето, ако питате мен, и трите бяха излишни и авторите им не спечелиха кой знае какво: Радев, Бойко – а и присъединилият се Плевнелиев, който така и няма да проумее, че неговата флигорна никога няма да звучи като бас.
Накрая се насладихме и на четвърти етюд – Комичният.
Достави ни го г-жа Херо Мустафа, американската посланичка – колкото да провери, наясно ли сме с ценностите на американската демокрация.
Плевнелиев отдавна е омръзнал на всички, неговото собствено чудо е упорството, с което не иска да проумее себе си.
Народа има един лаф – „Стана за кашмер на всички“, той сякаш е измислен за Плевнелиев.
Медиите, освен дето не били „свободни“, вече са станали и садистични – няма друго обяснение за упорството, с което ни го натрапват.
Той е на всяко гърне мерудия – дори, когато атовете се сритат, той се вре между копитата им и сякаш не усеща ритниците им.
Ето и сега – Радев и Бойко са се хванали за гушите, а той се навира в чуждата кавга.
Нарича Радев престъпник/“беглец от правосъдието“, утре така ще нарича и Бойко, помнете ми думата.
А медиите зяпат мухите: ако наречете някой мургав клетник – „циганин“, това ще е „Език на омразата“. Когато обаче Пастирката нарича действащия български президент „престъпник“ – това се амнистира.
Да му мисли Бойко – надявам се един ден да е схване, че Плевнелиев действа като шеф на предизборния щаб на Радев, каквото и да каже за президента, само му навирва гребена. И, впрочем, нищо не казва за самия Бойко....
Етюдът на Радев бе направо излишен, изначално сгрешен – само от любезност го нарекох „патетичен“. Да кажеш, че „оттегляш доверието си от Бойко/Кабинета“ си е направо романтично изхвърляне.
ОтговорИзтриванеИ отговорът дойде светкавично, всеки би се досетил, какъв ще е той: не можеш да оттеглиш доверие, което не си дал/възложил ти самият.
Радев досега впечатляваше и с изключително премереното си говорене, но сега направо ни озадачи: излиза, че досега е кредитирал с доверие Бойко, та сега има какво да оттегля.
Може би е разколебан от инициативите на Прокуратурата по негов адрес – но, все едно, сбърка.
По-късно Радев внесе още суровост в говоренето си: ако се опитат да го импийчмънтосат, хората ще излязат по площадите.
Пак сляпа уличка: ще излязат – и сетне?
Народната Воля от 30 години пребивава в някакъв изолатор – оградена от конституционни норми, удобни изборни закони и пр.
Общо взето, наблюдаваме игра с мехури – тоест, с празни приказки.
ГЕРБ плаши с отстраняване на Радев – плаши гаргите, понеже там са наясно, че дори едно обикновено мнозинство трудно събират.
Какво остава да намерят 160 калпака, за да отстранят Радев.
Прегръщат се с мехура – и тържествено се заклеват, че повече няма да поставят този въпрос.
Те няма да го поставят, обаче вонящите усти, които хрантутят, ще продължават да щавят Радев. Много е честно, нали.
Сега за третия етюд: „Народняшкият“ – в солоизпълнението на Б.Б.
Той бе подкарал в Пернишкото поле стадо мисирки, и дори имитираше врясъците им. После се оказа, че са журналистки – той така си ги нарича, гальовно. Само Нели Тодорова от Би Ти Ви му се озъби – но той и нея прикотка, дори се извини, после пак ги нарече мисирки, вряк-вряк, после така, после иначе.
Обаче представи една от най-успешните продукции на филмова къща „Плей Бойко“ – така озаглавих една своя дописка от 2007 година, но всъщност заглавието ми го подсказа Любомир Левчев, той беше голям майстор и на късите определения, нанесени като с кастилска кама.
Смисълът на онази дописка беше, че Бойко трябва да се пази от прекаленото плейване, че трябва да степенува медийните си изяви. Очевидно не познах. И сега стоят в Пернишкото поле – той и мисирките, само дето не вали ситен дъждец, за да стане картината съвсем пасторална.
Навремето Христо Ковачев се оплакваше, че най-голямото проклятие е да правиш филм за държавен глава. Христо беше знаменит режисьор на документални филми, световен майстор, обаче доста се беше озорил с филма си за Тодор Живков „Човек от народа“. Но резултатът беше майсторски – Живков беше представен много естествено, един човешки образ, който сякаш недоумяваше, че по съвместителство е и Узурпатор.
Филмът за Живков го гласяха дълги месеци – а сега филмът на „Плей Бойко“ постигна сходен ефект за трийсетина минути и едва ли е оставил равнодушен някой зрител: някои са псували Бойко, други са го гледали влюбено – като Пернишкия кмет от БСП.
В сблъсъка с Радев Бойко игра по-точно:
отговори му светкавично, въртя на малкия си пръст мисирките, не се колебаеше да преувеличава, дори изкара и Радев свой апологет – хвалил го бил само преди няколко дни, иди провери от Пернишкия джендем вярно ли е твърдението му;
не се интересувал от разправиите на Радев с прокуратурата – едва ли му повярваха дори мисирките, и пр., и пр.
Беше във формата си от преди години, когато пожелаваше на мисирките „Приятна събота“, те му благодаряха – а то си беше неделя.
Понякога в политиката самосугестирането върши страхотна работа – тогава можеш да нариташ и простото смятане.
ОтговорИзтриванеИ да кажеш, че комунистите от 70 години не са пипнали пернишкия водопровод. Да, де, обаче те са оставили след себе си един читав водопровод, няма ги от 30 години, а от тия 30 години поне 20 са управлявали ужантикомуняги.
Най-важното предимство на Бойко: вярваше си. Абсолютно. Не казвам, че пълната отнесеност от реалността е нещо добро в политиката – но беше факт.
А Радев не си вярваше – очевидно е съзнавал вътрешно, че „отнемането на доверие“ не му върши работа. Но вероятно е бързал и не е измислил нещо по-достоверно.
Ами Народа – той къде беше в тази блъсканица?
Докато Радев очерта/повтори една картина на Разпада, Бойко се похвали с тръбите, които ще докарат вода в Перник – толкова разпалено, сякаш ще достави безплатна минерална вода във всеки български дом.
Той така прави – слага тръби и оправя Западните Балкани.
Дали скоро ще го молят за нещо – както преди време помолиха на колене Радев?
Доста мастило бе похабено за етюда на г-жа Мустафа – главно симпатично. Пишеш с него и след няколко минути написаното изчезва.
Пак стана ясно, че сме болни от непоправима наивност – затова очаквахме да думне някаква специална бомба, която да изпари тукашната корупция.
И какво се оказа: американците забраниха на един съдия да влиза в САЩ, понеже разрешил на „шпионина“ Малинов да отида в Москва и да получи някакъв орден от Путин.
А самите те мрат да са си добре с Путин.
Херо-етюда очевидно бе съчинен на бързо, отгоре-отгоре – не се иска много време, за да съчиниш посланието „Гледайте си работата, аборигени“.
В крайна сметка, трябва да благодарим на г-жа посланичката за откровеността.
Разбрахме, че принципът „Всеки е невинен до доказване на противното“ не е валиден тук.
Разбрахме, че могат да ти забранят да влизаш в САЩ, ако си прочел последователно две книги от руски автори.
Разбрахме, че не са особено досетливи – правят всичко възможно да увеличат русофилската „пасмина“ тук.
Но никога няма да посъветват Фондация „Америка за България“ да не налива милиони в изданията на подсъдим за крупни далавери /Иво Прокопиев/.
Някак неприлично изглежда това.
И той като онзи Малинов все още не е осъден – но поне безспорно е сигурно, че е един от бароните на криминалната приватизация.
Но не се гнусят от него.
Тенекийката, с който Путин закичи Малинов, им се вижда по-важна.
Тя сякаш им бръкна в окото – а те и бездруго са порядъчно слепи за българските ни работици.
Например: Еврокомисията от години притиска българските власти да прекратят незаконната държавна помощ за двете американски централи „Марица“ 1 и „Марица“ 3.
На „Козяк“ не усещат ли миризмата на корупция?
***
Кеворк Кворкян