„В сърцето на една жена и в затвора винаги има място за още
един“.
Прастарият лаф на пандизчии, надзиратели и прочие.
И винаги има място и време за още една мярка срещу вируса.
Вече е доказано. И сигурно още ще се доказва.
Винаги има място и за още една 100-грамова гроздова.
Абсолютен факт! Доказателства не са нужни.
Живеем във време разделно. То пък и при нас кога ли е било
обединително?!
Време, в което разделихме сигурността от свободата.
Посякохме ценностите отколе. Вярата заменихме с бюлетини. Къде използвани, къде
„сгрешени“. Гилотинирахме духа. Просветата оплюхме. Честта завихме в рула
тоалетна хартия. Развяхме мръсните гащи наместо байрак. Налепихме мечтите с
тапетите на фалшивите химери. Копаем земята вместо да вперим взор в небесата.
Нахлузихме насилствено хомот на стремежите си. Бляновете препикахме. Традициите
обругахме и затърсихме пища в чуждия разврат.
Време разделно. На живота от смъртта. На мъртвите живи и
живите мъртви.
Уникално точно!
ОтговорИзтриване