Телевизорът беше „Юность“, телефонът беше с шайба. Компютри у дома нямаше, интернет бе
непозната дума, „социална мрежа“ означаваше фул контакт и синини. Телевизията беше една, с две програми…
Слушахме съботните мачове по радиото в жигулката, в
ладичката, в москвича. Не виждахме какво се случва на стадиона, но промяната в
интонацията на коментатора разпалваше страстта ни. Разтрисахме волана с ръце,
искахме да го изтръгнем и в този момент „Греда, отново няма гол“. И после
„поредна опасна атака, удар и десет хиляди са на крака“.
Нямаше нужда от повече. Седалката в съветския автомобил търпеше
радостта. Гол, повече не трябваше. Ни да видиш, ни да чуеш!
Мачовете се гледаха на стария телевизор. Къде черно-бял,
къде цветен. Чакахме сряда за една среща от Купата на европейските шампиони и
после, към полунощ, обзора на останалите двубои…
Игрищата за футбол бяха стотици хиляди. Всяка зелена площ се
превръщаше в „Ноу Камп“, всеки бордюр - в трибуни. Страстта бе навсякъде…
Така бе, когато се играеше футбол в информационната немотия.
Когато спортът бе преди всичко чест, а не пари. Когато колената се очукваха
преди да излезе новата версия „Фифа“,
„Плей стейшън“ бе нещо неизмислено още.
Когато всичко бе страст и мечти…
24rodopi.com
Четете по-късно
темата на 24rodopi.com:
Когато всичко бе спорт:
Кръв и чест – по тревата, на улицата, паркинга!
Не е казано Истанбул,а градът върху морето ще бъде завладян от...Истанбул ще връчи ключа на Мехди като новия ръководител на ислямския свят..
ОтговорИзтриванеВсе по- често ще си спомняме онези времена.
ОтговорИзтриване