За марулите и хората(снимки)

„Вижте какви хубави марули. Естествени, никакъв препарат няма по тях. Расли са в малката оранжерийка, под найлон. Чудесни“, изрича възрастна жена в едно родопско село.

Не спира да работи по двора. Мерките-заключени врати, никакви посещения при съседи. Разговори с… кокошките и кучето, по телефона с роднини и приятели.

Здравната криза в страната, на село.

Въздухът е чист, слънцето гали, дробоветесе изпълват с целия заряд на пролетта.

„Преди се ужасявах от новините. И спрях да ги гледам. Не се страхувам. Каквото има да става, то ще стане. Ако ще се мре, ще се мре. Но за момента животът продължава. Земята не чака да отминат вируси. Трябва да се работи, с любов към всичко. Имаме буркани, имаме дух, имаме земята, имаме въздуха, имаме тишината и спокойствието, това е“, казва философски жената.

„Ставам сутрин в пет часа. Първо си правя 50 грама греяна ракия с мед, пия и тогава започвам работата по двора“, пък изрича комшия. Не е притеснен. Жално му е за децата и внуците, затворени в градовете. Безпокоят го тревогите в обществото, което „не проумя, че има много по-важни неща от парите“.

Такъв е животът в селата. Дори по време на извънредно положение. Дори, когато пътят до тях е като в американски филм за края на света-шофираш с километри без да се разминеш с автомобил.

24rodopi.com