Как „първият“ поискан рушвет „срути“ цяла държава…

Инвеститор пристига в едно населено място в Родопите и иска да купи изоставени, обречени сгради. Местният, едва прохождащ, партиен велможа протяга ръка за 20 000 лева рушвет, за да „стане работата“. Меракът соц миналото да се превърне в работещи цехове угасва. Бизнесът на първия не включва хрантутене на треторазрядни чиновници, каквото представлява вторият. И си тръгва.

От сградите са останали сега само основите.

Една кратка история, случила се малко след зората на демокрацията. Когато идеологията вече бе отстъпила на алчността и тарикатлъка. Когато всякакви неудачници вече са се превърнали в партиен масив, заклевайки се никога повече да не бъдат бедни, като напуснат родните села.

С течение на времето властта се материализираше все повече в пари, а подобни елементи станаха много, много богати. За сметка на родните им места.

Тази история я умножете по няколко хиляди и я пръснете из всяка точка на страната. Така ще добиете представа за размерите на некадърността, алчността, създаването на олигархията, монополите и цялата каста надменни отрепки, докопали се до властта.

Какво общо има това с коронавируса? Водещата новина и по рулата тоалетна хартия? Засега нищо, но ще видите колко много са свързани нещата…

Баирите и суджуците

Колко хора в страната слязоха от баирите и станаха политици, а партии и власт ги направиха милионери. Всякакви породи. Келепирджии, които след преяждането започнаха да създават калинките. Повсеместната корупция превърна и последните в обречени на охолство. Чиновникът вече е част от преторианската гвардия на всяка власт. Добре хранен, отглеждан, загладил косъм и винаги готов да излезе на улицата в защита на господарите, винаги готов да гласува за тях, винаги готов за всяка мръсна поръчка от същите.

Десетилетия наред се създаваше чудовището, наречено власт, чиито пипала бяха чиновниците. Скандалните заменки бяха само началото. Те отстъпиха на далаверите с еврофондове и облагодетелстването на определен кръг от хора, приближени на всяка власт. Докато не стигна дори до обезумялото щение за „четири тона суджук“, за да бъде помилван бизнеса.

Оглозганото евро

България пращаше специалисти, които да съграждат магистрали, напоителни инсталации, да проектират сгради в целия арабски свят. В момента страната ни няма една читава магистрала. Месец-два след лентата, следват кърпежите. Системата „наши кадри, наши фирми“ и пълнене на джобове с евросредства доведе до това. Ремонт след ремонта след строителството. Защото нищо не е наред. Изписват се едни пари, гради се с други, защото част от тях изчезват. Схема, позната вече и на тийнейджърите. Скоро време парите от Европа ще секнат, а насреща ще има едно голямо нищо. Инвестиции от бюджетни средства, били те и от ЕС, водят до измамен икономически растеж. След това балонът се пука и хвърля наред нелицеприятни течности в зависимост с коя изходна точка на тялото е бил надуван.

Но какво общо има това с коронавируса?

Народът се изнесе

България остава без най-ценния си ресурс-своя народ. Той умира, той се изнася. И няма връщане. Това, което е останало тук, е болно. Боледува здравната система, просветата, съдебната система, за политеската е излишно да говорим-абсолютен недъг в обществото. Образователният капацитет на държавата е сведен до минимум. „Да го е*а в чийза!“, вече е ежедневна лексика, употребявана дори от премиер-министъра.

Тунинг vs Реалност

Медицинска сестра се качва на перваза на Народното събрание, за да привлече вниманието към протеста си. Той е за смешните пари, за условията на труд, за нищетата в тази сфера, позната и във всички останали.

И една плеймейтка, или нещо от сорта, по съвместителство настояща писателка по теми „ку*ви, мутри, житие и битие“, решава да оплюе прозоречната форма на протест.

Защото дамата е в друга част на стълбата. Тя не се докосва до болни изпосталяци за по 700 лева на месец. Тя е в другата реалност. На тази на облагодетелстваните. Тя не е част от мрънкащия народ. Тя е част от скромния процент с розовите очила.

В държавата на слугите-оптимисти „Златките“ са част от фоновите настройки.

Едно изследване сочи, че петте процента големи паралии в страната ни държат близо 25 на сто от богатството в България. Преди 20 години процентът е бил едва 12. Най-високият от всички страни в ЕС. Бездната, която разделя тунингът от реалността става все по-голям.

Кретеновирусът е по-страшен от коронавируса

Скъпи братя и сестри, гастарбайтери и изостанали в стандарта си „домошари“, всички по един или друг начин сте се убедили във всичко казано дотук. Сблъсквали сте се, ядосвали сте се, стискали сте зъби, псували сте.

В основата на всички болести е мръсотията, лошата хигиена и боклуците, включително и тези, с които се храним. Но също така алчността, простотията и безобразията на хората. Всички мислят само за пари. Безпросветността и ниската обща култура е страшно нещо. Кретеновирусът е по-страшен от коронавируса. Първият поискан рушвет, от зората на демокрацията, до далаверите с милони, съсипваха всичко. България се превърна в една полурухнала сграда, с кичозно санирана фасада. При първия по-сериозен трус и ще останат само основите.

Ако искате заменете думата трус с вирус. Все тая.

Жельо МИХОВ, 24rodopi.com

На снимките:

-Хигиенни препоръки от соца

-Една жена протестира на перваза, друга я анализира „политкоректно“ в името на силните на деня… Сякаш два различни народа. Кой е излишен?

- Безбройни ремонти по пътя за „Маказа“, които превърнаха участъка в един от най-скъпите в страната. А де, защо?