Танер Тюркоглу: Складът край Груево не е за отпадъци!

Танер Тюркоглу е изпълнителен директор на дружеството „ГООК БОРЮ“, което представи в РИОСВ инвестиционно намерение за обособяване на площадка за временно съхранение на отпадъци от пластмаса край село Груево. Дейността ще се извършва в промишлената зона край спирка „Джебел“
Бизнесменът пожела да информира в подробности за инвестицията, възползвайки се от правото си на отговор във връзка с публикациите ни „Инвестиция! До 250 000 тона отпадъци пристигат край Груево?!“ и „В Груево събират подписка срещу изграждането на депо за пластмасови отпадъци“.

Какво ще се съхранява край Груево, г-н Тюркоглу? Хората са притеснени, събира се подписка.
Това е склад за временно съхраняване. Няма да има нито един килограм отпадъчен продукт, няма риск за здравето на хората.
Тук ще има депо за временно съхранение на продукцията, която ще се кара в Кърджали.
Всичко, което се прави, е строго по европейското законодателство. Знаете, че след скандалите с боклука от Италия документите се гледат под лупа.
Важно е да подчертаем – не е боклук, а суровина.

Защо сте избрали Груево?
Съпругата ми е от това село. В Груево имам много познати. Желанието ни – моето и на партньорите ми, е с тази инвестиции да се открият нови работни места в селото, да сме с принос за развитието на местната икономика. Дружеството ще плаща данъци тук, местни такси и други налози.
Всички наши проекти са изготвени от хабилитирани лица, професори. Всеки от тях застава с името си и гарантира, че няма да има замърсяване на околната среда.
Проучване възможности за инвестиции още в 3-4 области в България, но аз настоявах пред съдружниците ми да създадем нещо хубаво в родния ми край. Ползата ще е за хората, общината и държавата.

Твърдите, че в целия този процес – от доставка на продукти до получаване на краен продукт, в Груево ще има само временно съхранение. Защо, например, не сте събрали жителите на селото и да им обясните?
Спазваме всичко както е по закон, цялата процедура. Не съм очаквал такава реакция.
Категорично – край село Груево ще има само временно съхранение. Ще доставяме пакетирани в полиетилен крайни продукти от кабелните заводи в България. Работниците ще работят в много чиста среда.

В инвестиционното намерение е посочено, че ще има и внос от Европа?
Тук ще караме ненужната суровина от кабелните заводи у нас, което пак подчертавам - не е промишлен отпадък. Имаме сключени договори с фирми от вътрешността на страната. Суровината ще пристига балирана в нашия склад, в който няма да има прах, няма да има отделяне на нещо притеснително газообразно или течно. Край Глухар ще има склад, а не производство.

Но ще внасяте и от страни-членки на Европейския съюз?
В лиценза от Министерството на околната среда и водите има такава опция - внос от Европейската общност. При недостиг на суровината в България, след увеличаване на капацитета на предприятието, може да се извърши внос, но ако това стане, такива пратки ще получаваме само от Германия и Англия.

И в по-малки опаковки в Глухар, суровината ще бъде транспортирана до базата в Кърджали, където също вече има одобрен временен по-малък склад и производство. Така ли е?
Да. В Кърджали ще използваме високотехнологичната пиролизна* система. Суровината влиза в реактора, където се топи в безкислородна среда. Няма одимяване, не се отделят вредни вещества.
Но това други го правят отдавна в Кърджали, ние няма да откриваме тепърва топлата вода. Касае се за биодизел и пиролизно масло за горене в генераторите за електроенергия. При нас крайният продукт ще бъде грес – и за промишлеността, и за автомобилите.
За такава инвестиция в ЕС фирмите се насърчават и подпомагат, защото в противен случай тази суровина от заводите ще бъде изхвърлена и тогава вече ще говорим за отпадъци. Реално фирми като нашата предотвратяват екокатастрофа.

Звучи чудесно, но реалностите в Груево са други. Има напрежение.
Всичко е изкуствено. Нашите юристи вече се занимават с подписката, възможно е да се стигне да графологична експертиза. Има и други неща, за които ще сезираме прокуратурата.

24rodopi.com

*

Пиролизата е термохимичен процес на топлинно разлагане на биомаса или друга органична материя в условия на висока температура, обикновено в границите от около 500 докъм 800 °С и безкислородна среда. На практика това е основна химична реакция, която предшества процесите на горене и газификация. Крайният продукт от пиролизата е смес от твърди (пиролизен въглен), течни (биомасло) и газови (метан, водород, въглероден оксид и въглероден диоксид) съставки, съотношението на които в голяма степен зависи от използвания метод на пиролиза, характеристиките на биомасата и параметрите на реакцията. Обикновено при относително ниски температури от порядъка на 450 °С и ниска скорост на загряване, по-голям дял в крайните продукти заема въгленът. При високи температури от порядъка на 800 °С и високи скорости на загряване, по-голям дял в крайните продукти заемат газовете. При средни температури и относително бързо загряване, основният продукт обикновено e пиролизно масло.