„Отваряш хладилника и вътре няма нищо. Имаш няколко дни
отсрочка за плащане на сметките и след нея-шалтер. Имаш деца, имаш съвест,
нямаш работа. Няма препитание.
Но има вирус. Да живее вируса, който ще настели повече живи
трупове отколкото мъртви, минава бърза мисъл през главата.
Защо?
Защото си беден и нямаш нищо. Никога не си имал, но сега
съвсем оставаш без нищо.
А си давал. Давал за всички кампании благотворителни, които
показват импотентността на държавата. Давал си, но сега няма кой да ти даде.
Сега хладилникът е празен. Сега политици се извиняват.
Сега… А утре… А вдругиден…
Свиваш юмруци, а мислите не са добри.
И в тях място за вируси няма…“.
Мнението на млад родопчанин, след близо 50 дни извънредно
положение.
„Записки под
карантина“ е рубриката ни, провокирана от стотиците ваши обаждания, писма до
редакцията ни.
Напишете ни вашата
история, вашите страхове, вашите желания, тревоги, нужди, и ние ще ги
публикуваме.
.jpg)
Намразих си хладилника,
ОтговорИзтриванезащото все е празен.
От колко време вече
охлажда само нищото
и в празната му клетка
ни яйчицеце, ни мляко,
ни залък кашкавал.
Да можех сам да вляза в него,
задълго да се замразя
и в друго време някое далечно
за по-добър живот да се завърна…
За сития – безброй посоки,
ОтговорИзтриванеза гладния – една – към хляба.
Мръсно е времето, братя –
ОтговорИзтриванехраним въшки с плътта си,
с духа си ги храним.
Тлъсти кърлежи смучат кръвта ни,
изпиват ни силите,
зли паразити прегризват ни жилите.
Преялите алчно посягат отново
и залъка сетен,
и залъка сух от устата ни вземат
и после горещо ни пак убеждават,
колко хубав сега е животът –
сит на гладен вяра не хваща.
Ограбват деня ни, крадат ни мечтите,
и после с отнетото от гърбовете ни
най-снизходително ни подпомагат –
подхранват си егото.
Така ще е все докато си траем…
БЕЗРАБОТНИЯТ
ОтговорИзтриванеВисят ръцете му в безсилие…
Като че чук не са държали,
не са ковали радостта на дните му
и хляб не са му давали –
така висят.
На празния му ден в сърцето
животът се е свил.
Не хленчи, но едва върви –
така са тежки безработните ръце,
че още малко
гръбнака му превит ще счупят.
Ръцете само давали,
сега висят от работа ограбени,
студени и безсилни,
дори на себе си ненужни.
И безработният върви до ситите,
доволните,
с отпуснати ръце
сред хората върви
в деня си гладен, гладен,
но без посока и не знае накъде отива,,
превърнал се в невзрачна сянка.
И сам се пита той дали ще има сила
в юмруци
да стисне безработните ръце
и с тях
да цапардоса някоя самодоволна мутра,
да провери, че още съществуват.
ПОЛУЖИВОТ
ОтговорИзтриванеВ полуживот – получовеци.
Полунахранени, полуоблечени,
полуграмотни, потни,
от повсеместна чалга оглупели,
на полуистините в полусянката
с единия си крак в полуживота,
а с другия в отвъдното –
така вървим в реалното си време
към полубъдещето си
необещаващо ни нищо по-добро,
напротив ,
със скърцане със зъби
през него ще преминем.
Правителство преди да обяви извънредно положение,първо трябваше да помисли,какво ще правят тези хора без пари и работа!
ОтговорИзтриванеВ тези кризисни и тежки времена само другаря Калашников мисли за народа си,а народа в такъв случай ще се въоръжи и ще си помисли и за политиците!
ОтговорИзтриванеМладия родопчанин да си стисне гъза,да не реве, а да се поучи от тези които не квичат , а търсят,изход,макар и с много трудности.
ОтговорИзтриванеВ Момчилград повечето хора не спазват мерките никой не обръща внимание в малките общини не си вършат работата влиза се в хранителни магазини без маска например в MAXI MARKET даже и някои от продавачките не носят маски и някои хора кадето влизат да пазаруват и те не носят и никой не ги предепреждава защото няма кой даим прави забележки и в чакалните на личните лекари каде са тия отговорни хора чакат да пламне след това ще се появят моля ви някои да ги провери и вие като журналисти направете нещо
ОтговорИзтриване