„Погълна
короната времето... Кой ден е днес?!“
„Не зная
дали има намерения да царува тая корона, но хич не ми харесва тая работа.
Спонтанно
решавам да се включа... Дали
съм обидена, дали полудявам, но факт е, щом го правя, значи трябва да изкрещя.
Ние сме
едно от семействата гурбетчии, завърнали се в своя дом, които смолянчани, а и
всички наши сънародници,
много мразят в момента. Защо не си стоите там? Сега ли се сетихте за родителите
си? Сега ли ви домъчня за Смолян?
Истината е,
че изправи на нокти целия свят. Вече 6-и ден сме под карантина с моя съпруг. Счупено ми
е....
Винаги
когато се прибираме за лятна отпуска през годините сме били с приповдигнато настроение. Очакват ни деца
и внуци, планове, Дюни… Оооо
Дюни, любимото ми кътче
от моренцето, в което ще остана вечно влюбена. Родители и приятели, рождени
дни. Този път обаче, не приличаше на нито едно от предишните. От летището до
Смолян-военно
положение. Опитвахме се да се шегуваме по пътя, трудно ни се връзваха шегите.
Пътят до Смолян се
изпързаля бързо, през цялото време свиреше БГ радио, и нито една дума.
Положението си каза своята дума. Е, трябваше да се случи нещо, което да ни върне усмивките, и
естествено... Спира ни входа на града КПП, въпроси и отговори. Една „нинджа“ се приближава в тъмното...
- Вие
откъде пътувате?
- От летището...
- Вай,
вай..., още едни...
Така ни разсмя
това вай, вай. Защото си е наше, мило, свидно, родопско. Това
предвещаваше уж, че затъжени за нашия си дом, ще изкараме 14 дни под карантина
спокойни, изморени от работа, ще си починем. Да, обаче усещането за ограничение на движения, на свобода, ме кара само да правя изводи, и да
си задавам въпроси.
Искам да чуя
звуците на живота отново. Липсват ми ужасно.
Искам да
видя внуците си. Липсват
ми ужасно.
Искам да
прегърна МАМА, имаше рожден ден.
Искам да си
бъбря с приятели. Липсват
ми ужасно
Искам си
слънцето, пътуванията. Светът
е на един полет разстояние, а всички сме на колене, и бедни, и богати.
Искам
Смолян да облече светлите си дрехи, и да свали тъмните....
Поглеждам Света
Богородица, и се питам: „Случайно
ли е, че след 20 години /гурбетчия моя мъж/ Господ рече да сме у дома, и за
първи път в брака си да изкараме 14 дни, и то само двамата, без да излизаме? Какво искаш да ми кажеш? С пръст ли
ми замахваш?“
Понякога си
мисля, че това не се случва на нас, а че съм във фантастичен сериал. Да, но
всичко е реалност.
Сега съм
човекът, който се налага да бъда?
Или, човекът който трябваше да бъда?
6 дни под
карантина“.
Това ни написа родопчанка, върнала се от гурбет…
24rodopi.com и 24smolian.com започват нова
рубрика „Записки под карантина“, провокирана от стотиците ваши обаждания, писма
до редакцията ни..
Напишете ни вашата история, вашите страхове,
вашите желания, тревоги, нужди, и ние ще ги публикуваме.
Един ден в изолация.
Извинете, но като си търсите щастието там в парите, бъдете си там, ние тук бедните не сме длъжни да Ви търпим. А щом Ви е толкова свидно и скъпо родопското останете тук...
ОтговорИзтриванеНаказват ни родителите на природата, толкова е просто, тези тука и тези по гурбета. Ами, че ние всички и хората и животните и разстенията се нуждаем поне мъничко от състрадание, съчувствие ...Дишаме ли в действителност, може би вируса идва да ни помогне като ни довърши
ОтговорИзтриванеОблаче ле бяло ...Сълзи сълзи за бащиното огнище,за майма татко деца внуци братя приятели съседи роднинин .Никой няма право да ги отнеме. докато си жив.А къде ще рабатя зя да съществувам,да не гладувам да не мизерствам да съм жив и мое и наше свещенно право след което да се върна и да ги прегърна
ОтговорИзтриванеКъдето работят всички, които са останали в България.
ИзтриванеДа останеш тук, да страдаш от мизерия, бедност, нищета ,без работа без грижи от институции за съществуването ти не мисля че е достойно ,но е достойно да се завърнеш и да се поклониш пред родна родопа ланина и майка България.
ОтговорИзтриванеЕ ми ще издържи карантината 14 дни родопчанката. Ако са й мили внуците.
ОтговорИзтриване