Post A Comment:
4 comments so far,Add yours
Съдържанието на 24rodopi.com и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права. Всички статии, репортажи, интервюта и други текстови, графични и видео материали, публикувани в сайта, са собственост на 24rodopi.com, освен ако изрично е посочено друго. Допуска се публикуване на текстови материали само след писмено съгласие на 24rodopi.com, посочване на източника и добавяне на линк към 24rodopi.com.
Използването на графични и видео материали, публикувани в 24rodopi.com. е строго забранено. Нарушителите ще бъдат санкционирани с цялата строгост на закона.
24rodopi.com не носи отговорност за съдържанието на коментарите под публикациите.
Администраторите на блог-форума запазват правото да ограничават или блокират публикуването им. Призоваваме ви за толерантност и спазване на добрия тон.
24rodopi - FACEBOOK I 24rodopi - FACEBOOK I 24rodopi - FACEBOOK I 24rodopi - FACEBOOK
Важно: Ползвайте материалите в 24rodopi.com, но ако уважавате труда на репортерите ни, които търсят новините на терен, цитирайте сайта. Ако поставите и линк към 24rodopi.com, нищо няма да загубите.
Администраторите на форума на rodopi24.blogspot.com пък призовават за толерантност и спазване на добрия тон под дописките. Те запазват правото си да ограничават или блокират публикуването на мнения. 24rodopi - FACEBOOK I 24rodopi - FACEBOOK I 24rodopi - FACEBOOK I 24rodopi - FACEBOOK
Аз на 24 май обикновено се напивам още на обяд. Мразя да чествам работи, дето ги нямаме. Като си пийнеш, ни един от проблемите на честваната обществена сфера не е в състояние да те трогне. А като съм трезвен ми става мъка. За образованието ми става мъка, за учителите, за учениците, за науката, за културата, за пенсионерите... И за мен си ми става мъка. И за децата. И за жената. И за тъщата, ако щете вярвайте, и за нея ми става мъка... Даже и за коментиращите тук ми става мъка. Рядко можеш да срещнеш грамотно написан коментар. Празник на писмеността, на азбуката... Те половината букви изпопадаха, масово се използва маймуница, препинателните знаци са заменени с емотикони, главните букви и запетайките са станали досадни предразсъдъци...
ОтговорИзтриванеПреди, във времето на големите фамилии, братовчедите често са живеели в една къща или в близки един до друг домове.
ИзтриванеСега поддържането на връзка е по-трудно, но пък усилията си заслужават, обяснява американския психолог Присила Браун.
Първо, не е поезия.
ОтговорИзтриванеВторо, не е съвсем и разказ.
И трето, не е много хумористично,
понеже си е баш трагично.
Сигурно е фейлетон...
Но, най - вероятно е само ''фейле'',
щото едва ли тежи цял тон.
Но да мина по същество:
Не можеш да надхитриш дявола -
опитвал съм.
Не можеш да надхитриш и Бога -
това не трябва да се опитва.
Дори себе си не можеш да надхитриш.
Виж, стадото е друго нещо...
Стадото е глупаво в мъдростта си
и страшно умно в глупостта си.
Мойто стадо много чете.
Де, каквото му попадне.
Чете и преживя... чете и преживя...
Хич не е злоядо.
Изчело е тонове книги.
Дето се вика знае всичко,
ама всъщност нищо не знае.
То и аз, колко ли зная...
обаче да паса овце, туй го мога.
Най - важно е на овцете да им се говори.
Постоянно трябва да им се говори.
И все хубави неща искат да слушат.
Драго им става на душичките.
Не изискват от мен да ги изпълнявам.
Само да им говоря... ей тъй, благо - благо.
Аз пък, като почна да им говоря
и те почват да се мърлят.
Аз им говоря - те се мърлят...
Аз им говоря - те се мърлят...
Мургавите са най - плодовити.
Ще речеш - няма мургави овце.
А, няма...! А, няма...!
В мойто стадо сякакви има.
И червени има, и сини има...
Сякакви има.
И си пасат разделени на бюлюци -
според боята. Тъй са си свикнали.
Младите агънца - багънца, по - рядко четат,
но знаят в пъти повече.
Умеят да се интегрират.
Умеят да лавират.
Умеят да медитират.
Умеят навред да се провират.
И на широко умеят да се простират.
Но не умеят да се обичат.
Зорлем се понасят.
Гледаш ги днес кротко си пасат заедно -
утре се ядат, като вълци.
Дъртите пък все повтарят:
''Надеждата ни е в младите''.
Абе, джанъм...
лошо дърво дава ли сладък плод, а...!?
Ама, като земат да се плодят много
и аз ги изтирям при други овчари.
По - малко овце, по - лесно се гледат.
Отсреща зная една овчарка...
Тя горката хем дърта, хем и глупава,
но много обича овцете.
Вика: ''давайте, давайте още...
Аз обичам овце''.
После почват да се оплакват.
И все моите овце им криви.
Такива били - онакива били...
''А, че какво им е!? Какъвто овчеря,
такива и овцете'' - отвръщам аз.
И обратно - каквито овцете,
такъв и овчаря. Те си вървят заедно.
Като... айде да не казвам, като какво.
Хитруши са те моите. Е не чак, колкото мен, де.
Веднъж тръгнах да коля агне за Гергьовден.
Майка му - овцата, му вика:
''Недей да одиш мами, ще те заколят''.
И то нещо почна да се дърпа.
Бре, да му се невиди и овчи инат...
Една овца ли ще ме надхитри...
Викам на дъртата:
Аз да не съм изверг, ма.
Такова младо, умно и красиво
агънце - багънце... как ще го заколя, зер.
Няма да го коля, рекох -
герданче червено ще му закича на врата.
На другите от завист ще им окапе руното.
Затрогна се... Грейна, милата овчица.
В очите ѝ заблестяха сълзици.
Прегърна агънцето за последен път.
Даже му пожела ''на добър път, чедо''.
А, то навири рунтава опашка, досущ вярно куче.
Тъй си отиде агнето щастливо.
Такива ми ти работи...
Ех, овчар на овце да си в днешно време.
На ръце ще те носят.
Ама, трябва си и чалъм... хитрост си трябва.....
Преди, във времето на големите фамилии, братовчедите често са живеели в една къща или в близки един до друг домове.
ОтговорИзтриванеСега поддържането на връзка е по-трудно, но пък усилията си заслужават, обяснява американския психолог Присила Браун.