Уж здрав, а болен или газоотделяне в името на властта

Стокхолмският синдром е феномен на психиката. Породил се е когато заложник започва да изпитва привързаност към похитителя си. Идентифицира се с него, симпатизира му, чувства го близък, възприятията му са изцяло пленени от неговата същност. И не желае да се раздели със статуквото.
Много откачено, но факт.
Дали пък няма след края на корона истерията, болшинството да изреве: „Не искаме навън, тук ни е добре. Удължете, кажете как да дишаме, да си бършем задните части, не можем навън!“
Едва ли. Прекалено хубаво. Утопия за всяка една власт из света, че тя е неразривно свързана с добруването на обществото.
Но понеже България е в дъното на всичко, то тук всичко е възможно. Вече наблюдавахме първа стъпка към синдрома. Разбира се, от страна на „мисирките“ от брифингите. Медикът с пагоните до такава степен втръсна на всички, че премиерът го свали от екран. И персоналът на „Мисирково“ ревна. Та пак го върнаха. Веднъж седмично, но и първи епизод от новия формат е като повторение на останалите от сапунката. Наместване на очилата, изчитане на цифри, мъмрене на неподходящите въпроси и край. 30-те минути мохабет за „тамяна и вируса“ и тем подобни приключва.
Темата продължава до късно през нощта-анализи, коментари, нови лекарства, втори, трети, пети вълни.
Поредицата „Шок и ужас“ обаче днес изкачи поредния си връх. Открит бил нов симптом на Ковид-19, който карал хората да си въобразяват, че са здрави. Цитиран някакъв планетарно неизвестен форум, а идиотщините в него разпродадени по медиите като на битак в черен петък. Разбирате ли за какво иде реч? Вие сте здрави, но всъщност не сте-ужасно болни сте, но новият симптом на короната не ви дава да го разберете?!
Тази глупост за пореден път потвърждава едно газоотделяне от времето на неосъществения комунизъм, но в съвременен вариант. По линията Москва-София. Перифразирано така: като пръднат господарите, слугите направо се насират.
В област Кърджали вече няма нито един заразен. Но бройките все още пълнят общата цифра за страната, която бива поднесена със сутрешното кафе. Важно е да набъбват.
Истината е, че вирусът е добре дошъл за всяка една власт в света. Той замрази обществото и измести фокуса към себе си, карантинирайки много от проблемите.
Вирусът не запълни нито една дупка по пътищата, не прибра нито едно улично куче, не ремонтира нито една неработеща лампа, но пък издигна маската в култ и прати преждеспоменатите теми в сандъка. Вирусът се опита да убие всяко инакомислие, извън всеобщия страх. Вкара политиката в така удобното за нея status quo, под аплодисментите на изпълняващите своите задачи на „първа линия“ т.нар. национални медии.
Животът, разбира се, си продължава. В своя безкомпромисен ритъм. В който обаче вече и здравият е подложен на съмнение.
24rodopi.com