Сливане с простора на Истината за Любовта

На 21 май от нашия свят си отиде талантливият журналист и автор на къси разкази Георги Андонов. Роден е на 11 април 1953 г. в гр. Чирпан. Завършва средното си образование в Техникума по механотехника в гр. Кърджали, а висшето - в СУ „Св. Климент Охридски“, специалност „Българска филология“. Над 30 години работи като журналист.
Бавно, но систематично Жоро вървеше към своята най-истинска свобода. Най-вече чрез малките си „умирания” за нещата от живота, които не му носеха вече радост. Затова и никак не му бе трудно да ги пусне да отлетят като най-леките хвърчила. Един по един той разхлабваше, развързваше възлите , придържащи го в дребнавата борба за оцеляване на всяка цена.
Навярно в минал живот е бил дзен-будист. Знаеше, че да се научиш да живееш, означава да се отказваш от рутината на привичките. А знаейки, че живее в този свят, но не е от него, той се отказваше все повече от обичайното, преходното. Дълго време неговите познати вече не можеха да го видят на каквито и да било срещи, събирания, чествания. Но това не означаваше, че е стеснил света си, дори обратно - все повече навлизаше в истинската природа на ума си, във вътрешния си духовен простор, в т.н. „пустота”, в която се освобождаваш от всички илюзии, заблуди и ограничения за непреходното, за неуловимото, придобиваш свобода от трескавата и невротична деятелност, от зависимости и обвързаности. Малцина са постигали приживе подобно освобождение от тленния затвор на материята. Жоро го постигна с будния си ум, чрез откриването на вътрешното си спокойствие и самообладание. Успя да се освободи дори от вкопчването, привързаността си към единствената за него наслада - работата си, играта с думите. Така с преодоляването на тази последна бариера, с голяма лекота той сля дъха си с простора на Истината. С отиването у-мира и с раждането в Любовта... Защото светът произлиза от Любов, изпълва се с Любов и става Любов...
Лияна Фероли

Потъване нагоре
на Жоро
Пълнотата на Покоя,
дълго скрита в глъбина,
кротко те призова...
А душата ти - жадна
за звънката вода
смирено притихна и
потърси друга Дълбина,
друго, по-дълбоко
утихване...
И поиска да пие от
Бездънната Скритост...
Затова потъна
още по-нагоре...