Пистата на бившето летище край Кърджали. Планът за него е да
се превърне в Индустриална зона. Но първо трябва да дойдат инвеститори, а
най-сериозните досега бяха от китайска компания. Със сигурност обаче може да се
каже, че на него е по-вероятно да кацне космически кораб с марсианци, отколкото
пътнически самолет.
В момента пистата е пълна със стари автомобилни гуми. Вероятно
използвани за очертаване на траектория за дрифт надпревари, каквито преди
години се организираха.
Сградите на летището представляват пълна разруха. В една от
тях незнайно как има натрупани бали със сено.
Засега е това, очаква се какво ще се случи в бъдещето.
Илия Илиев, стажант-репортер
24rodopi.com
.jpg)
14.03ч. усети се земетресение в Кърджали.
ОтговорИзтриванеЛетището е пълно отражение на бъдещето на Кърджали и региона.Не е приятно но това са изгледите.
ОтговорИзтриванеСамо голи приказки и мечти. Преди години когато дойде в гр.Кърджали китайският посланик се водеха преговори за инвестиции за построяването на нов завод за перлит и бентонит и нов текстилен-шивашки завод за модни облекла но накрая нищо не стана. Има архиви за това. Просто някой се разпореди това да не стане.
ОтговорИзтриванеНаближава краят на 2020 година и може би на света, а и на българската литература. Но знаете ли какво си мисля? Дори светът да загине, изкуствата и литературата (и българската в това число) може да оцелеят... И някога някъде в пространството разни марсианци да я изучават. Естествено, из Галактиката трудно ще разберат земните и в частност българските радости и неволи, така че бремето на отговорността, колкото и голяма да е тя, олеква при мисълта, че повечето от нещата, за които става дума тук, трудно ще бъдат проверени, доказани или отречени.
ОтговорИзтриване*
Може би и аз съм марсианец.
Една сутрин през януари 1945 година се събудих в дядовата ми къща в село Енина, Казанлъшко, и видях, че навън вали сняг. Точно тогава в стаята нахълта баба ми с менче козе мляко.
- Бабке, вали сняг! - викнах аз.
И заедно с баба съчинихме първото ми стихотворение.
Преди много години.
Да не повярваш, че са минали.
Защо мисля, че съм марсианец ли?
Няма да ви кажа!
Не им пречи. Върви си.
ОтговорИзтриванеОт други свят са те.
Не си виновно ти.
Дали са марсианци.
Не знам, едва ли.
Или пък неософиянци.
Пълна загадка.
И абсурд.
Зеленото е мразен враг
и го преследват –
все намалява.
Расте и погрознява
моят град,
прилича ми на кораб,
който не може да отплава –
нали е твърде претоварен.
Разви строителен артрит.
Ръждясва като стар часовник,
със скърцане изпраща дните,
които стържат
циферблата.
Растат го безпощадно
моя град,
снагата му грозят,
тъй както в кочина
редят копани тук и там –
където може
и през куп за грош.
Хронично болен град –
съсипван и тормозен,
наказан....наказан....
"Времето също е еднопосочно. Няма начин да се върнеш назад, за да си допиеш", гласи древна поговорка на марсианците, траките и инките.
ОтговорИзтриванеЛек и ползотворен петък.
Зо що не правят голямо.летище а целия народ пътува чак до софия в тази област ,тряба да имаме от целия свят имаме пътуващи идващи с самолети в тази област ,а не дасе строи накъкъв завод дет нямя кой да работи за 400лв
ОтговорИзтриване