Когато избягаш от прозата на съвремието, а земеделието не е фондове и чиновници (снимки)

Поемаш по пътя към нулата на язовир „Кърджали“ и оставяш шумотевицата на Кърджали зад гърба си. Тесен път, кофти път, но пък природа отвсякъде. Баири, скали, зеленина. Всичко необходимо за изолация от суетата. Села, сякаш на края на света. След тях сигурно всичко свършва.

И в този момент погледът попада на малки градини. С капково напояване, с овошки, гледани дори в свършека на цивилизацията. И в този момент човек разбира, че има смисъл. Да се продължи. По пътя, далеч от прозата на съвремието, в което земеделието е свързано единствено с еврофондове и чиновници.
24rodopi.com