Корона от промили: Цял живот сме се готвили за… вируса?!

Цял живот сме се подготвяли заради един… вирус. Учудвахме се на разни анонимни анкети, в които ученици признаваха, че праскат по 11 бири на ден. А то било тренировка?!

***
Кръчмата е едно „културно явление“ в родната ни история. Място за изповядване на болките, за споделяне на радостите, мегдан за „революции“ и прочие.
Край масите могат да се състоят всякакви представления от бита и народопсихологията. От счупване на чаши при наздравици, до счупване на кости по-подир.
Сметката може и да не е по меню…
Ботевата механа продължава да работи въпреки всякакви наредби, закони и приумици за тях. Кръчмата се нарежда в троицата на свещенодействията в битието на нашенеца. Наред с банята и духовния храм. Едното за вярата, другото за очистението, третото за душата.
Определено, най-невероятните случвания могат да се състоят само в кръчмата. Дори тя да не е истинско заведение. Всеки квартален магазин в Родопите вече е и ресторант, по съвместимост. Като казваме всеки, това означава, че пропуск няма! Дори при затворени заведения заради коронавируса, дори заради забраните за събиране на хора, пред всички магазини по време на извънредното положение се пиеше. Някои хора дори „изгоряха“ с глоби.
Но това е положението.
По-възрастните българи използват домашната ракия като универсален дезинфектант срещу коронавируса. Това пише мексиканското англоезично онлайн издание Yucatan Times, където е поместен репортаж за възрастно семейство от село Тополи. Старците обясняват как всеки ден пият и дезинфекцират, а мексиканците ахват от мерките в България…
Без да осъзнават, че това е просто бит.

***
В Родопите е „научно“ доказано, че по селата се пие в пъти повече. Дали от нямане какво да се прави, дали от чистия въздух, дали от нещо друго, не се знае. В градовете, не че е е по-различно.
Мерак от радост или от тъга. Мерак от битие, мерак от почивка след работа.
Фирка се навсякъде в Родопите. От смях, от сълзи, от сабалян.
Притъпяване на усещанията. Порция висок градус лекува всичко.
Няма обяснение, мотивите сякаш са непълни, недоизказани. Сякаш всичко е ген, ДНК, проклятие?
И тук дезинфекцита е на последно място. А сега, превърната в повод за поне още една чашка.
Сякаш всичко се прави за пречистване. Към онзи свят, където всичко е по-иначе…
24rodopi.com