„Много обичам да си разказваме с моя приятел Владимир Чукич, брилянтен художник и джазмен, една история. Ателието му се намира в края на кърджалийското село Тополчани, току на брега на язовира. Та, той имаше двама съседи – бай Ахмед Ахмед и бай Мехмед Мехмед. Когато Владо организираше артистични сбирки, двамата старци идваха притеглени от непреодолимото любопитство на хора закопнели за раздумка. Изправяха се насред стаята мачкайки каскет със загрубелите си ръце и пристъпяха смутено от крак на крак. После изведнъж се оживяваха и тържествено съобщаваха: „Идвам да се представя на самосебе си!“. Всички очаквахме с нетърпение момента на тази натурално уважителна церемониалност. Радвахме се на естествената им жажда за досег с изкуство, което не разбираха, но харесваха как ги кара да се чувстват.
Разказвам тази случка, защото се замислих за ей това „самосебе си“, изпълнено с много дълбок подтик към осъзнаване. И се питам – как можахме да си причиним всичко това на САМОСЕБЕ СИ – калинки, мисирки, тулупи …?“.
Във видеото:
Една изумителна картина на събуждащата се природа на язовир “Кърджали“!
Пленителната гледка от птичи поглед на обезлюденото село Тополчане. Останки от някогашните домове на отдавна изселилите се от Източните Родопи хора.
Нюанси на сиво и синьо в небето, облаци бдящи над зелените хълмове, чиито основи са отхапани от язовира…
Жаждата за ново начало на природата, сред необятните водни извивки и красиви заливи. Животът е непобедим и той продължава своя естествен ход. Събуждащата се мъдрост на планината.
24rodopi.com
Това място е уникално.
ОтговорИзтриванеИ аз това се питам всеки ден... Как можахме да си го причиним?
ОтговорИзтриванеСамо да бяха разкарали и тея метални плаващи острови!..ама ачове БОЛ////...
ОтговорИзтриване