САЩ – бунт, расизъм и… „дивите“ балканци

Щатите горят. В може би най-голямата криза на възприятията след Гражданската война. Президентът е готов да хвърли армията…

САЩ са държава, създадена върху постамента на геноцида. Както впрочем и останалите, в двете части на континента.

Христофор Колумб проправя пътя на Европа към Новия свят. Акостира на остров, наречен по-късно Сан Салвадор. Забива испанското знаме на Бахамския архипелаг, но така и не стъпва на самия материк. Но посоката е ясна.

Следва поголовна сеч на местните от жадните за злато европейци.

Цели цивилизации са подложени на изтребление, за да утолят алчността на Стария континент. Милиони хора загиват от меч, барут, болести, които носят развитите европейци. Работна ръка не достига за колониите и индианците са превърнати в роби, които са оцелели разбира се. Бачкатори започват да се внасят от Африка и така се заражда американската икономика.

Резервати за коренните жители, новоамериканци за плантациите. САЩ е във вихъра си, но на английския крал не му е по вкуса свободната търговия на поданиците му в Новия свят и праска непосилни данъци, както и забрана за алъш-вериш с останалите европейски държави. Британците отвъд океана зарязват мотиките и грабват пушките. Започва войната за независимост. В която на тяхна страна застават Франция и Испания. С една причина-да спрат морския монопол над търговските пътища на британската корона. И успяват. Но скъпата война и изпразването на хазната в крайна сметка взема главата на френския крал Луи. Защото тежестта е понесена от най-бедните, за пореден път…

Робите стават единствен двигател на икономиката на независимите щати. Което води до втората по значимост братоубийствена война след тази срещу братовчедите от Англия…

И така, робството е премахнато, но допреди 50 години чернокожите нямаха право да използват тоалетните на белите. В автобусите пък им бяха отредени задните седалки. Не можеха да стъпват в университети. Расизмът никога не е свършвал…

Новото робства пък дойде от едрия капитал, банките и така чак до коронавируса.

Не знаят къде е Париж

Географията е отпаднала като учебна дисциплина от десетилетия от образователната система в САЩ. Американците научиха къде се намира Париж след десанта по време на Първата световна война. Някои дори не знаят къде се намира Европа (Гор Видал).

Световната политическа карта не трябваше да влиза в главите на американците, но пък САЩ са във всяка точка на света.

Демокрацията на бомбите

Военните удари по различни държави се превърнаха в запазена марка на външната политика на САЩ. НАТО бе използвано за параван, мнението на ООН не бе търсено или просто-узурпирано от лоялни държави с почти марионетни правителства. Бомбите трябваше да носят демокрация, но просто причиняваха още по-голяма агресия на земята. Всеки удар бе маскиран по „хуманитарна политика“(Ноам Чомски). Това се случи в Близкия изток, в Югославия, после Сърбия. Примерите са много.

Мохамед Али

Титлата на Мохамед Али бе отнета след отказа му да замине за Виетнам. Отговорът на боксовата легенда тогава: Защо да се бия на другия край на света, срещу хора, които никога не са ме наричали чернилка?“.

Неистовото желание да се предава морал във всяка точка на света изтика назад домашните проблеми. Строгият полицай раздаваше „хуманитарна справедливост с бомби“, но в задния двор…

Сценарият с гилотинирания френски крал се повтаря.

Коронавирусът

Убийството на чернокож при арест бе просто последната капка в чашата с вода. Истерията с коронавируса прати 20 милиона американци на трудовата борса, прати ги буквално и на улицата. Защото не работиш ли-няма наем, няма ипотека, а в живот на кредит остава само тротоарът. Балонът „Американска мечта“ се раздуваше повече от век. Той отприщи кервани от умове към Новия свят. Създаде и неравенство, в което банките са господари, останалите-роби.

„Дивите“ балканци

Балканите не са особено долюбвани от Щатите. За обикновения американец, пък дори са непознато понятие. Те се разглеждат във външнополитически план като плацдарм за военни части и осигурено съдействие от марионетни правителства.

Това, разбира се, не пречи всяка година хиляди нашенци да участват в унизителната томбола, наречена „Зелена карта“.

Хиляди наши студенти пък са били на бригади отвъд океана. Някои дори не са се връщали, преминавайки в огромната маса нелегални емигранти. Държавата на емигрантите каза „Стига!“, но какво от това?

Българо-сръбско-албански лунапарк

Една интересна история. Български студент заминава на няколкомесечна бригада в САЩ. Момчето започва работа в лунапарк. Нарича го скромно „Малките Балкани“. Колегата му сърбин, друг албанец. Инак у дома, на полуострова, не се понасят. Но там, в другата земя е и друго.

Обгрижват съоръженията, плащат им възможно най-ниските надници, но за момчетата е просто опит. Пък и по-високо заплащане от държавите, от които са припълзяли към „мечтата“.

Идва рожденият ден на нашенеца. Вечерта се събират балканците в караваната за персонала и започват…

Такова яко пиене, че страстите надделяват и „диваците“ решават в малките часове да пуснат всички атракциони в лунапарка. Такъв кеф из тях, само за тях, че някои са повредени безвъзвратно…

На другия ден напускат. Качват се в автомобил и тръгват да покоряват още по-далечния Запад.

„Работихме с афроамериканци, които никога не обидихме.  Те обаче ни гледаха с някакво презрение. Така гледат на индианци, когато посетят лунапарка. Как да им обясним, че именно те са коренните жители?“, разказваше нашенецът след като се прибра от „бригадата“. Без пари, но с приключения в спомените.

Лунапарк в Щатите…

Жельо МИХОВ, 24rodopi.com