Фахри Идриз: Рекламирайте Родопите, наемайте безработни, дайте им занаят!

Рецептата за излизане от кризата след COVID-19 от топ бизнесмен

Туризмът е лечение, влечение и развлечение. Бизнесът, местна и държавна власт заедно трябва да рекламират Източните Родопи като потребна и незаменима туристическа дестинация. Кърджали разполага с божествени места, които трябва да се рекламират.
Строителството и туризмът са основни сектори в региона. Строителни фирми пък трябва да наемат хора, регистрирани в бюрата по труда, когато стартира Националната програма за саниране…
Това е рецептата за справяне с кризата след COVID-19 според председателя на регионалната структура на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ), както и председател на Асоциация по туризъм „Перперикон“ инж. Фахри Идриз.
Потърсихме мнението му в период, когато световната икономика е заплашена от тежка рецесия. Кризата няма да пропусне страната ни, особено региона на Родопите. Но все пак „трябва да сме повече хора и да мислим като един за всички и всички за един“, категоричен е Фахри Идриз.

-Г-н Идриз, как се отрази коронавирусът на икономиката и живота в Кърджали? Може ли да говорим вече за криза, причинена от COVID-19? Въпросът ни към Вас е като председател на кърджалийската структура на КРИБ и като собственик на хотели и ресторанти, както и към строителен предприемач?

-Кризата неминуемо се усеща във всички икономически сектори с малки изключения. В шивашкия сектор и хранително-вкусовата промишленост се усеща растеж. Най-ощетеният бранш, разбира се, е туристическият. Спад се усеща и в търсенето на жилища и съответно на жилищното строителство.
Тъй като тези два сектора – туристическият и строителният, са обобщаващи, покрай тях се развиват много други съпътстващи бизнеси, които също изпитват затруднения.

-Туризмът ли е големият губещ? Какво следва да се направи в Кърджали и региона, за да се върне отрасълът в старите параметри - посещаемост, обороти, интерес към Източните Родопи?

-Частният сектор и публичният сектор трябва да се обединят в посока популяризиране на Източните Родопи, за да може туристическият сектор да се радва на оборотите, които правеше преди Ковид-19.
Туризмът е лечение, влечение и развлечение.
Туристическият сектор е изключително сензитивен и трябва да се обръща внимание на детайлите. Културно-историческият туризъм генерира много голяма посещаемост както в България, така и навсякъде по света. Поради тази причина е нужно популяризиране и съответно социализиране на културно-историческите паметници, до които все още няма добра инфраструктура. За целта е нужно обединяване на бизнес, община и държава. В тази посока, кметовете в област Кърджали все още могат да се възползват от оперативна програма „Региони в растеж”, финансирана от Европейския съюз и от държавния бюджет, за социализиране на културно-историческите местности. За рекламната кауза са необходими, колкото се може повече хора. Източните Родопи са уникални със своята девствена природа, забележителности, чистият въздух, бистрите си реки и язовири. Бизнесът, областта и общината заедно трябва да рекламираме Източните Родопи като потребна и незаменима туристическа дестинация. Кърджали разполага с божествени места, които трябва да се рекламират. Ние в Източните Родопи имаме най-чистият въздух в България. В тази насока, районът може да се рекламира като район за лечение на белодробни болести.
Туристът е като охлюва - през където и да мине, оставя благодатна слуз! Затова всеки един кърджалиец трябва да рекламира Кърджали като райското кътче на света.

-От КРИБ-Кърджали тръгна идеята за рестарт на санирането, като удачна мярка за преодоляване на кризата в строителния бранш. Камарата на строителите прегърнаха идеята, предложиха я на премиера Бойко Борисов, а и в Брюксел има идеи за финансиране в тази посока. Ще има ли саниране? Има ли яснота?

-Санирането ще стартира в най-скоро време с пълна сила. Адмирации за бързата реакция от страна на правителството. В тази посока голяма част от строителните фирми, които щяха да освободят много от служителите си, ги запазиха, за да бъдат адекватни на пазара, когато стартира санирането.
Ние имаме още една идея в тази насока. За да може да се мултиплицира социалният ефект от тази изключително полезна Национална програма за енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради. А именно-фирмите, които участват, трябва да се задължават да назначават хора, регистрирани в Бюрото по труда и да ги задържат, както е проекта „Красива България”. Това ще бъде в полза на държавата да има по-малко тежест към безработните и съответно да се намали безработицата. Хората ще се преквалифицират и със занаят и с достойнство ще изкарват прехраната си. Да работиш с достойнство е голяма психологическа опора, освен възнаграждението, което получаваме в резултат на положения си труд. Да си разбираш от работата, която вършиш и постоянно да се усъвършенстваш, те прави много по-конкурентен. А производителност и ефективност в работата са неразделна част, която се оценява високо от пазара на труда.
Тази идея със санирането е и изключително полезен политически ход, защото в момента много голяма част от проблемите в градовете, като тротоари и улично осветление, са решени. Хората имат по-голям интерес от санирането на жилищата им. Това ще доведе до няколко основни положителни ефекта. Ще бъдат постигнати енергоефективни мерки, които ще намалят тежестта на сметките за електричество на домакинствата. Ще се увеличи цената на жилищата, а същевременно драстично ще се намали безработицата в страната. Другите ефекти са: запазване цялостта на една мощна индустрия като строителството, както и даване на занаят и преквалифициране на хората, които са назначени от Бюро по труда.
Бизнес моделите, които бяха меродавни преди Ковид-19, трябва да претърпят коренни промени. Трябва да променим бизнес модела на управление.

-Много предприятия съкратиха работници, а се оказва, че продължава да има недостиг на кадри? Как бихте коментирали?

-В секторите, които обслужваме и упражняваме дейност, не изпитваме липса на кадри. В дадения момент не виждам да има недостиг на работна ръка. Но ако има сектори, които изпитват трудности с намирането, може би е защото голяма част от хората, които останаха без работа, са регистрирани в Бюрото по труда. Поради това, че получават обезщетения и докато мине страхът от Ковид-19, който все още не е изтърсен от раменете ни, хората не си търсят нова работа.
Тук се задейства и синдромът на страха от неизвестното, който е преодолим с обучение. Хора, които са работили специфична работа в даден сектор, днес трябва да се преквалифицират в секторите, които имат нужда от нови служители.

-Защо в Кърджали не идват големи инвеститори? Държавата ли е длъжник, работна ръка ли няма?

-Мисля, че част от най-големите инвеститори са в Кърджали. В лицето на „Теклас“, „Пневматика - Серта“, както и други фирми в леката промишленост са именно в област Кърджали. Но разбира се, има какво още да се направи. Например в индустриалните зони.

-Всъщност, в последните години има много инвестиции в хазарта. В Кърджали и региона се откриха много игрални зали, съответно се откриха работни места. Бившият вицепремиер и лидер на НФСБ внесе законопроект за хазарта, който предвижда казина и игрални зали да има само в курортите и в места, отстоящи на 20 км от гранични пунктове, но който бе отхвърлен от мнозинството. Прав ли Валери Симеонов в нещо? Някои казват, че се бори срещу пороците, други – че лобира.

-Да влезеш в казино или игрална зала не е порок. Да играеш не е порок, а влечение, дори хоби. Но г-н Симеонов е прав за това, че игралните зали и казина трябва да бъдат в хотели, а не в жилищни и обществени сгради. В никакъв случай в близост до училища. Ако казиното е в хотела, например, контролът да не се допускат непълнолетни лица ще бъде по-голям. Не бива да „никнат“ на всевъзможни места игрални зали, не бива да допускаме деца, които са прибират вкъщи, вниманието им постоянно да грабват от рекламите за хазарт в съседство на входа.

-Странното е, че има подем в строителството на жилищни сгради. Не сме преодолели явлението „строим призрачни блокове“, а има ръст на разрешителните за нови жилища. Кърджалийци си го обясняват със спестените пари от гурбетчиите и добрите условия на банките в Европа. Така ли е?

-Разбира се, че големият ръст на жилищното строителство в Кърджали се дължеше на гастарбайтерите. Фирмите в този сектор натрупаха много печалби, които в момента им дават поле за изява, но не са наясно, че този сектор ще се свие изключително много с изключение на големите градове.
Закупуването на жилища с инвестиционно намерение с всеки изминал ден се превръща в история. Все още се намират ентусиасти, които не могат или не искат да оценят последствията от Ковид-19. Много сгради ще останат незавършени. По последни мои данни банките са определили рестрикции относно клиентите си, съответно и на ипотечното кредитиране.
Гастарбайтерите и банките обуславяха и бяха катарзиса жилищното строителство да расте, но този балон вече е спукан. Почти съм убеден, че няма да се върне в същите си обеми. Може и да греша, но не мисля.
След Ковид-19 не е време за лични интереси и егоизъм. Трябва да сме повече хора и да мислим като един за всички и всички за един.

24rodopi.com