Политика и Проституция – 100 лева на час и „хепи енд“

„Ние поне си имаме цена. Плащаш и те обичаме. За време, за минути, договорът се спазва без излишни условия. Честно и почтено“.

Това са думи на едно момиче, което продава плът. В бизнеса с чувства е. С емоции, които в 99 на сто от случаите завършват с хепи енд. Не лъже, не краде, не обещава непостижими неща. Но пък е дамгосана от обществото. От същото, заради част от представителите на което тя работи. Една проститутка, която споделя. Крие се, но пък поне част от нея е искрена.

Не я интересува политиката, нито политиците. Самото й оцеляване е един вид сделка с обществото. Най-старата, позната на човечеството-плът срещу храна. Политика на оцеляването. Някои ще рекат-по лесния начин, други-като няма акъл, вади пари със задни части.

Какво ще изрече тя по темата?

„Сравняват ни с политици, но ние си изпълняваме договора с обществото“

„Наричат ни как ли не. Ние не сме ку*ви. Те са друг вид типажи. Те го правят заради любов от спорта или заради интерес. Ние си вадим хляба с това. Предлагаме стока, която струва толкова и толкова. За това и това време. Това е договорът. След изпълнението му от двете страни всичко приключва. Не се кълнем в любов, не ви обичаме, извън регламентираното време. Това е. Сравняват ни с политици и ни обиждат по този начин. Ние сделката си я изпълняваме, а те? Колко от тях лягат с едни, събуждат се с други, кълнат се в трети, облизват четвърти? Тяхното е много, много по-долно. Не ни сравнявайте. Политика и проституция нямат нищо общо. Първото не изпълнява договори“, категорична е 26-годишната жена.

Може и да лъже за възрастта. Със сигурност за името си, което ще спестим. Изглежда добре, говори образовано, сякаш това има някакво значение в днешно време. Не желае да спомене с какво се занимава в „свободното време“, какви са амбициите й, мечтите. Една от многото предлагащи плът в Родопите. Не знаем дори дали е от този край. Но и не е важно. Вълнува ни друго. Паралелът. Клеймото. Разумът. Виждането. Себеоценката.

Разни такива неща.

От 25 до 120 лева страст

Коронавирусът каза „Чао“ на региона, но след него се появиха… „принцесите“. Армия от „жрици на любовта“ отново атакува с оферти Кърджали и Смолян. Над 100 дами предлагат сек*уални услуги, след като бизнесът с плът претърпя застой по време на карантината.

Припомняме, че най-смелата креватна труженичка в страната се оказа именно от Кърджали. Поне край Арда се появи офертата „не ме е страх, пътувам до всеки регион“, и то по време на най-строгите противоепидемични мерки и наличието на КПП около областните градове.

В момента обаче столицата на Източните Родопи отново е мишена. Предлаганите цени за час любов са от 50 до 120 лева. Няколко са и травеститите с оферти към нашенци. Кърджалиец пък дори предлага 800 лева на месец, в търсене на подходяща любовница. Условието на 38-годишния е дамата да няма наднормено тегло.

Друга оферта от мъж край Арда гласи, че „задоволява всяка жена“ срещу… 1 лев.

Цените обаче са драстично намалени в Смолян. Тарифите за час ласки са от 25 до 100 лева. Но масово-между 40 и 80 лева за 60 минути.

Явно труженичките влизат в положение заради икономическите последици от коронавируса.

Средностатистическият избирател

Всичко е въпрос на избор. Такава е магистралата на живота, с всичките й отклонения. По кой път да хванеш? Вотът започва още сутринта, дори с размислите какви точно чорапи да нахлузиш на босите крака, пък как да се облечеш, пък кой да поздравиш изпървом в социалните мрежи, че да върви по-гладко денят?

Въпрос на избор, въпрос на вкус. Както професията, начинът за правене на пари. Приятелите, идеалите дори.

За политическите избори пък-каквото „доди“. И именно щото е тъй, то все „доди“ едно, пък после се оказва различно.

Излишно е просто да изброяваме примери. Ще трябва продължение, под номерации. Фрапантни случаи на масовия спорт „гъзовъртене“. Него и проститутките не го умеят. В смисъл, с такава скорост, не че ако се напънат няма да се получи.

Обществото ни се е нагледало на примери от сорта „дето е плюл, там лиже после“. Безбройни, дори с участници, още в управлението на страната. Коалиции, прегръдки, неразделна любов след лексика а ла „мутри, шутове, пудели, ку*ви, шайки, боклуци“. След това всички на една маса и клетви в съвършената любов. Безпринципността се обяснява винаги с „в името на държавата, благото“. И прочие ала-бала фентъзи тъпизми, в които страничният средностатистически избирател се смята за тепегьоз по рождение, дебил и тулуп. Келепирът в днешно време се обяснява с „евроценности“, гьонсуратлъкът с „всеобщо благо“, властовите амбиции с „Родина“.

Не ви ли писна от този цирк? Явно не.

Да се върнем на момичетата, носещи клеймото на аморалността.

Обществена поръчка без комисионни

„Не крадем, не лъжем, не убиваме. Изпълняваме обществена поръчка съгласно договора. Търсени сме, не се натрапваме. 50-100 лева на час и има хепи енд, а при другите-4 години и хепито е за тях?!

Колко е законно? Уфф, нека тази тема я пропуснем. А колко законно се изпълняват обществените поръчки за милиони? Всеки вече знае за проценти, комисионни, за схемата „наши и ваши“. Ние сме лошите, така ли? А онези, които вас търсят по изборите? За които се говорят нещата за комисионни, проценти, далавери? Смешни сте, изграждате фалшив морал. Търсите нас, а вярвате в тях. Лицемерие отвсякъде. Ние имаме поне точно определена цена. И свършеното се вижда или поне усеща. Не ние сме петното в измисленото ви общество, което хвърля периодично по една плюнка към нас. Нашата проституция все пак е до време, ама, онази, другата, колко ще продължи? Замислете се“, изрича 26-годишната труженичка в полето на страстите, от които обществото се срамува. Прави го, задавайки изключително точни въпроси. Те няма да получат отговор. Защото това е най-строго пазената „тайна“ на всякакви еквилибристики в родната политика. Докато кацата с меда не свърши и дъските й не бъдат строшени, за да започне налагане с тях между облизващите последните останки.

Гласувах за…

В този ред на мисли. Колко пъти сте чували въпроса „За какво гласувахте?“. Обикновено мисирската общност го задава към силния на деня след като е пуснал бюлетината си в деня на вота. Скука, като хартията втъкната в урната.

Много пъти вероятно. И отговорът неминуемо е: За децата, бъдещето, европейското бъдеще, за просперитета, за благото, за вас, за нас…

Глупости на търкалета. Всеки подобен гласува за себе си и за партията си. Останалите са му последна грижа. За толкова години, за толкова подобни тъпи въпроси и очаквани отговори, трябваше да сме прецъфтели. Ама на-май бюлетините не са стигнали.

Тук любя и владея аз…

На земята властва един закон. И всеки знае единственото му правило-колкото повече, толкова повече. Нито един вирус не може да преосмисли подобни канони. Самият вирус се измерва с него.

Каквото и да си говорим става въпрос за пари. И начините за тяхното изкарване. За някои това означава продан на плът, за други на морал, за трети идеал, за четвърти-просто няма какво да предложат, разпродали са всичко.

„Тук любя и владея аз…“, изрича Демонът на Лермонтов.

Жельо МИХОВ, 24rodopi.com

На снимките:

-Калабалък за гласуване

-Всеки продава нещо

-Труженичка