Решено: Улица в Кърджали ще носи името на поета Давид Овадия

Улица в Кърджали ще носи името на поета Давид Овадия, реши Общинският съвет.
Улица с осови точки от 57 през 56 -55, 54, 53, 52 до 56 , находяща се в кв. 245 по Плана на град Кърджали ще бъде именувана “Давид Овадия”.
Припомняме, че кметът на общината Хасан Азис внесе в разпоредителния орган предложението на няколко неправителствени организации.
Общинският съветник от БСП Милко Багдасаров, който е и част от инициативната група, припомни, че Давид Овадия е почетен гражданин на Кърджали и сподели впечатленията си от личните си контакти с него през 1984 година, по време на връчването на отличието.
„Това е един достоен български гражданин, доказал в годините своята висота. Не само поет, но и изследовател”, каза Багдасаров. Той направи предложение да бъдат предприети необходимите мерки и разговори със собствениците за обезопасяване на сградата, където е живял Давид Овадия. Багдасаров припомни, че в рамките на миналагодишната фестивална програма „Мултикултурният град’2019” на родната му къща в Кърджали беше поставен паметен знак.
Авторът на незабравимия стих „Аз вярвам в мълчаливата любов” Давид Овадия /1923-1995/, син на Хаим и Рашел Овадия, е роден в Кърджали на 1 декември 1923 г. в семейство на експерт по тютюните. За 60-годишнината си през 1984 г. става почетен гражданин на родния град, където семейството е живяло до старта на началното образование на малкия Давид. Когато родителите му емигрират в Израел със стотици еврейски семейства от България през 1948 г., той е на 25, преминал е през съпротивителното движение, носил е шестоъгълна звезда на ревера си и избира да остане в родината, за да бъде полезен тук.
Поет, преводач, мемоарист, борец за леви идеи, Овадия е модел за цялостна личност на съвременен идеалист, който стои открито пред неудобните истини на своето време и винаги търси най-честните отговори. И в живота, и в словото. На него принадлежат думите: „Словото отива в бъдещето. Авторът трябва да си даде сметка дали след 10, 20 години няма да се срамува от сегашното си слово. Аз отдавна се придържам към това правило“.
Сам участник в партизанското движение, Давид Овадия посвещава години от живота си да защитава с документални разкрития в книгите си някои тежки истини за идеализирани от народната власт псевдогерои, минавайки през години изпитания заради битката за истината, за която официалната мемоаристика мълчи. За несломим дух и честност към фактите са доказателство документалните му повести, сблъскали се с години съпротива от страна на висшата номенклатура и дори на Шесто управление, преди да видят бял свят, „Менахо или терористът” (1970), „Леваневски” (1980, 1992), „Дед или разгромът” (1990). Автор е и на 14 книги с поезия. И – на думите, които днес звучат като предупреждение в объркания политически ред: „Всяко мрасобесие, всяко насилие над човешката съвест е фашизъм. Всеки произвол, всяко издевателство над човека е фашизъм”.
Той неслучайно е измежду 80-те учредители на някогашния Клуб за гласността и преустройството в България, които първи афишират подкрепата за човешките права и гражданските свободи у нас и на 3 ноември 1988 г. в 65-а аудитория на Софийския университет приемат историческата Програмна декларация на Клуба и списък на ръководството си, между членовете на което са д-р Желю Желев /истинският инициатор на Клуба/, Радой Ралин, Блага Димитрова, Борис Димовски и Давид Овадия.
24rodopi.com