Вместо на плаж – с кравите, вместо заплата – намерено евро в храсти…

Много кахърно лятото навлезе в разгара си. Родопската граница с Гърция бе затворена и плажовете, поне към момента, остават въжделение в неясно бъдеще. Но за нашенци съседката не е само Бяло море и бийч барове, а и работа. Понякога и несъвсем удовлетворяваща.

Шантав гурбет. Отиваш да работиш едно, оказва се друго. Пари няма, а накрая се прибираш почти пеша, над 50 километра до границата. Историята на млад родопчанин, решил да извади малко пари в Гърция. Прибрал се с 30 евро, 10 от които намерени на пътя. Но му са останали поне спомените.

Ето какво написа до редакцията на „Родопи voice“ мъжът от Момчилград:

„Преди години заминах на работа в Гърция, в едно селце край Ксанти. Един познат ме закара, за да отглеждам крави в малко стопанство. Уговорката бе да храня животните, доенето ставаше с машини, да чистя оборите.

Всичко бе точно докато стигнахме до обекта. Собственикът ни посрещна с усмихнато лице, покани ни. Още на вратата обаче ми препоръча работа в строителството. Обясних му, че уговорката е друга.

Така започнах работа с животните. Сутрин ставах рано, за да ги доя. Кравите бяха 30, но смогвах въпреки, че нямах много умения в тази дейност. До 7 сутринта трябваше млякото да е готово за цистерната, която минаваше да го купува.

В продължение на четири седмици си вършех работата, но чорбаджията започна да ме кара да върша и други дейности. Трябваше да работя и на нивите, които бяха 45 декара. Ползвах трактор, събирахме царевица…

Започна да ме товари още и още, все нови и нови дейности. Заповядваше, държеше се грубо, а още от сутринта се наливаше с алкохол.

Реших, че не може да продължава така. След два дни напуснах. Тръгнах си единствено с български левове в джоба и около десетина евро. Имах да получавам от него още половин заплата. Въпреки това станах в 5 сутринта и тръгнах пеша към Ксанти. Първо ме качи момче с мотопед. Закара ме до изхода на селото. Вървях около час пеша, докато спря джип с грък, който обаче говореше развален български. Каза ми, че идвал в България, през ГКПП „Златоград“. Остави ме на входа на Ксанти. Пресякох го пеша. Тогава спря камион, а водачът ме качи. Също говореше развален български. Дори ми даде 10 евро. Насълзиха ми се очите. Остави ме на 18 километра от пункта край Златоград. Краката ми се подуха от вървене. В района на бензиностанция пък намерих… десет евро край храстите. Настроението ми се върна. В джоба имах вече около 30 евро и двадесетина лева. Хората ме ориентираха за пътя, а след 20 минути спря лек автомобил със смолянска регистрация. Страшно мило ми стана. Поговорихме си, а човекът ме остави в Златоград, откъдето се прибрах в Момчилград“.

На снимката: Стопанството с кравите

24rodopi.com