S-класата на гурбета не „вижда“ кръпките

Ако видите гърба на мизерията най-вероятно ще си помислите, че след това ще зърнете лицето на охолството.
Не, не е вярно.
По-скоро ще почувствате нещо различно. Не е като слизане от гурбетчийската S-класа. След това е възможно невроните да са задръстени с друго. Така че, усещанията да не добият „смелост“ да поемат поход към осъзнаването.
И най-вероятно няма.
Гърбът на мизерията няма лице. Има кръпки. Някои и под формата на сърце. Но не туптящо. Кодираната мъдрост в него не е за всеки. Неразбираема като стълбицата на Смирненски.
Там обаче е истината. В кръпките. Които не говорят, но крещят. Като камъните край стените на Йерусалим при влизането на Христос.
Който има очи да вижда, който има уши-да чува.
Битието крещи. И S-класата не може да го чуе…
24rodopi.com
Четете в петък в "Родопи voice":
Хората са важни
Спешният път към „златото“ на планината…