Съдът: 70 000 лева за Халибрям от Ненково за ужаса в Белене, експулсирането и отказа да бъдат осъдени възродителите

Прокуратурата на Република България е осъдена да плати 70 000 лева на Халибрям И. Д. заради причинения стрес от това, че разследването за така нар. „Възродителен процес“, чиято жертва е и той, вече близо 30 години не е приключило. Той е бил учител в кърджалийското село Ненково. След като отказал да си смени турски имена, на 7 януари 1985 година бил отведен в лагера Белене.

Неприключилото разследване за Възродителния процес за пореден път стана причина прокуратурата да бъде осъдена да плати солено обезщетение, пише "Сега". Х.И.Д. настоява за 100 000 лв. заради за причинения стрес от това, че разследването за Възродителния процес, чиято жертва е и той, вече близо 30 години не е приключило. Съдия Богдана Желявска от Софийския градски съд приема доводите му, но определя за справедливо обезщетение 70 000 лв., пише в съдебното решение. То не е окончателно и прокуратурата може да го оспори пред апелативния съд.

От учител - до Белене

Претенцията на Х.И.Д. е заради неимуществени вреди от нарушаване на правото му на разглеждане и приключване в разумен срок на разследването за Възродителния процес.

В исковата си молба той твърди, че е един от потърпевшите Възродителния процес. Живеел със семейството си в кърджалийското село Ненково, където работел като учител. През 1984 г., когато започнала кампанията на властта по принудителната промяна на турските имена, той отказал да смени името си и да спре да говори на майчиния си език. Бил задържан и на 7 януари 1985 г. и отведен на остров Белене. Там бил принуден да работи тежък физически труд. Условията на живот били извънредно лоши. Хранели се с мухлясал хляб и развалена храна. В килиите зимата било много студено, а лятото - топло и задушно. Навсякъде имало насекоми и гризачи.

На 4 септември 1986 г. мъжът бил изведен от лагера в Белене и бил отведен в село Доктор Йосифово. Било му наредено да не напуска селото и да започне работа в текстилната фабрика там срещу 40 лв. на месец. Там прекарал 26 месеца.

В началото на юни 1989 г. за няколко часа бил екстрадиран от страната заедно със семейството си и през Виена изселен в Турция, където живее и досега.

Собствената му държава го е прогонила и се наложило да започне живота си наново в една чужда държава, претендира той. И пише още, че след демократичните промени в страната очаквал, че новата власт ще предаде на съд и ще накаже виновните. Това обаче не се случило.

Пред съда дъщерята на Х.И.Д. разказва, че е била на 9 години, когато баща й е бил задържан. 4 месеца след отвеждането му от ДС семейството не знаело дали бащата е жив. За 20 месеца в Белене семейството го вижда два пъти през стъкло. След въдворяването му в Доктор Йосифово 4 пъти им е позволено да го посетят за по седмица. Според свидетелката целият живот на баща ѝ е минал в очакване - идвал в София, подавал молби, чакал и се надявал до получи отговор от държавата, но това не се случило.

Психологична експретиза по делото установява, че продължителността на разследването пречи на ищеца да преработи травматичните следи от случилото се, като непрекъснато актуализира преживяването му за жертва и усещането за безсилие от безнаказаността на преките извършители.

Разследване на близо 30 години

То е образувано през 1991 г. и до 1998 г. е разглеждано относително ритмично и бързо, като в този период обвиняемите са предавани на съд два пъти, става ясно от съдебни актове. И двата пъти съдът е връщал делото на прокуратурата, защото не са били посочени пострадалите от престъплението. От 1998 г. до 2001 г. не са извършвани никакви действия по посочването им. В периода 2001-2004 г. са установени и разпитани 312 пострадали от общо 446. Това е косвено доказателство за неоправданото бездействие от близо 10 г. за установяване на пострадалите. От 2002 г. до 2017 г. останалите 134-ма души не са разпитани - заради неправилно оформена съдебна поръчка или по други неясни причини.

Още през декември 2003 г. е изтекла абсолютната давност по делото, обясни през 2007 г. зам. главният прокурор Валери Първанов след заседанието на парламентарната комисия по правата на човека и вероизповеданията. Той бе поканен във връзка с писма на наши изселници в Турция до европейските институции, че делото не е стигнало до съд. Първанов припомни на депутатите, че то е образувано през 1991 г. срещу бившия вътрешен министър Димитър Стоянов, Тодор Живков, Петър Младенов и Пенчо Кубадински. Първоначално обвинението е било по глава първа от НК - за подбуждане към расова или национална вражда и омраза. През 1992 г. Първанов го преквалифицира във военно длъжностно престъпление. Внесено е във Върховния съд през 1993 г., но военният съдия Николай Чирипов го връща с указания да се издирят всички пострадали. Според Първанов делото не може да се прекрати, преди да се разпитат тези хора. Ако от разпитите им се открият нови престъпления и се повдигне ново обвинение, което предвижда по-тежко наказание и давността е по-дълга, тогава делото може да се възобнови.

Х.И.Д. разказва в исковата си молба, че е разпитван като свидетел по делото и са му разяснени правата на пострадал, но, въпреки че е писал редица молби до прокуратурата, не е уведомяван за нито един от актовете по делото по предвидения в закона ред. Информиран е само за постановление от 4 октомври на военната прокуратура за спиране на наказателното производство.

От прокуратурата му отказват справки с оправданието, че делото е секретно.

Прокуратурата пледира искът да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. Твърди, че няма данни правото на Х.И.Д. за разглеждане и решаване на делото му в разумен срок да е нарушено вследствие на нейни действия и бездействия. Освен това претендира, че разумният срок трябва да се преценява според сложността на всяко дело. А разследването за възродителния процес е с изключителна фактическа и правна сложност - няколко обвиняеми лица, стотици пострадали, значителен по обем доказателствен материал, разпити на огромен брой свидетели, разглеждане на делото на няколко съдебни инстанции.

Прокуратурата настоява още, че ищецът не е посочил с кое нейно действие е забавено делото.

Освен това според държавното обвинение търсеното обезщетение от 100 хил. лв. е изключително завишено и не съответства нито на принципа на справедливост, нито на социално-икономическата ситуация в страната, нито на трайната съдебна практика по аналогични казуси.

Съдът смята, че възраженията на прокуратурата са несъстоятелни, защото 29 години е твърде дълъг срок. През това време обвинението е трябвало да предприеме необходимите действия по приключването на разследването. С действия и бездействия прокуратурата е нарушила принципа на конвенцията за защита правата за разглеждане и решаване на делото в разумен срок.

24rodopi.com