Санирана демокрация, съвест или… Когато пръднята на властта стане „летен бриз“

Положението в страната е шантаво като положителен тест за коронавирус на папая в Танзания. Поражда много, много въпроси. Противополюсни мнения от позициите на силния и на слабия. От тази на храненика на властта до изгладнелия за правда. Алгоритъмът на случващото се постепенно бе въвеждан през годините. Разделяй и владей в същия извратен вариант от древността. Всеки срещу всеки. Тълпа срещу тълпа. Платени срещу неплатени. Помислили се за императори глашатаи на властта срещу едни хора, на които им писна от всичко, от господарите на мнението. Арена на сблъсъците пък са телевизии с уклон в едната посока. По-скоро селски мегдан за селските чорбаджии, които трябва да нахокан непокорната рая. Изричат, че всеки протест е платен. Защото измерват с аршина на собствените си чревоугодни душици, отдавна напазарувани.

И всичко това се представя в театъра, наречен за благозвучие „демокрация“, в държавата, която така и не проумя смисъла на думата…

Демокрация през вековете

Демокрация това е, когато една шепа хора се възползват от благата, а останалата част от обществото се чувства свободна, докато им ги осигурява. Една трактовка, дъвкана, мислена, изплювана и пак поглъщана през вековете. От древните елински полиси, та до днес. Всяка идея, докосната от човешка ръка претърпява трагичен крах. Утопия, която рухва в един момент, когато интелектът започне наистина да дешифрира измамите, които зрението му представя. Комунизмът бе един от многото примери. Наплоден още от това за „свободата, равенството, братството“ от Френската революция. Която пък взе сума глави след рухването на Бастилията и предизвика куп още барикади и революции.

Идеалите са постижими единствено в умовете и душите на чистите хора. Всичко останало е катастрофа между тях и реалността. Свободата все пак е чисто душевно възприятие. Не физическо. Не обременено с условностите на материалния живот.

Как да бъде свободен някакъв „олог“ (политолог, социолог, антрополог), когато е осъзнал стремленията на собствения си джоб? И винаги ще бъде в оковите на господарите, осигуряващи му измамната свобода, която неизменно е свързана с охолството на софрата, нагласена и подредена от тях. Иначе, слушайте им тъпизмите из „хиалуроновите“ физиономии.

Съвест се санира именно по този начин.

Санирана държава

Олющени фасади, „кърпежи“ във всички цветове на дъгата, постоянен теч и всичко това погълнато в общия фон на сивото безвремие. Това представлява най-краткото описание на един панелен квартал. Дойде обаче ренесанс за хита в соц строителството.

Операция „Санирай безплатно“ мина и замина барабар милионите по програмата.

След това настана „кой се енергийно подсигурил, кой се енергийноафектирал“.

То не бе недоверие с „ама, ей, това няма да стане, да знаете, помнете ми думата“, до „ще ни вземат жилищата“. После почесване и псувни, „що не кандидатствахме“.

Истината е, че потънаха едни много пари за една яко оскъпена фасада на реалността.

Да, някои хора се възхитиха, други проклинаха недоверието си, но в крайна сметка резултатът бе поредния кърпеж на съвремието. Нещо като ремонтите на окаяните пътища и граденето на нови. След хвалбите следват новите ремонти. Но поне едно бягство от реалността. И подаянието към окаяните с презареждане на точните фирми.

Пример. В един малък град санирането трябвало да се извърши на принципа „един блок-една фирма“. Една политкоректна компания обаче нарои фирмени отрочета и изпосанира с тях де що види. Дори внасяла работници от тук и там, че местните недостигали. Демек, „всички пари пак в нас“. Още по време на Големия ренесанс за панелките се заговори за цената на квадратен метър, надвишаваща в пъти пазарната. Ами, тъй е. Парите се дават, за да се върнат там, където трябва. Постулатите на тоталната демокрация. Или тоталитарната? Все тая.

Всичко е политика.

Власт до обезумяване

Колко хора в страната слязоха от баирите и станаха политици, а партии и власт ги направиха милионери? Много и  всякакви породи. Келепирджии, които след преяждането започнаха да създават калинките. Повсеместната корупция превърна и последните в обречени на охолство. Чиновникът вече е част от преторианската гвардия на всяка власт. Добре хранен, отглеждан, загладил косъм и винаги готов да излезе на улицата в защита на господарите, винаги готов да гласува за тях, винаги готов за всяка мръсна поръчка от същите.

Десетилетия наред се създаваше чудовището, наречено власт, чиито пипала бяха чиновниците. Скандалните заменки бяха само началото. Те отстъпиха на далаверите с еврофондове и облагодетелстването на определен кръг от хора, приближени на всяка власт. Докато не стигна дори до обезумялото щение за „четири тона суджук“, за да бъде помилван бизнеса.

И докато всичко това се вихреше, България оставаше без най-ценния си ресурс-своя народ. Той умира, той се изнася. И няма връщане. Това, което е останало тук, е болно. Боледува здравната система, просветата, съдебната система, за политеската е излишно да говорим-абсолютен недъг в обществото. Образователният капацитет на държавата е сведен до минимум. „Шибам ги с двеста“, е емблема на господстващото статукво.

Саниране на съвестта

Съвестта е някакъв тумор, излишен придатък за решилия да бъде оплождан от алчността. Последното е най-голямото чудовище в историята на човечеството. Родило най-тежките епохи. Не се чудете защо маймуните на клона са толкова много преди всякакъв род избори. Защо толкова хора се натискат. „Келепир има в тази работа“. Знаете кой е рекъл това. Поне за челите повече от една книга. Другите са главния герой.

Когато искаш „Солунската митница“ трябва да претърпиш операция. На съвестта. И да газиш. С лакти, тояги, огъзване (защото и изотзаде помощ иде). И така нататък. След това ще я санираш. За пред множеството. Тоягата се крие под леглото, защото не се знае кога отново ще потрябва. Но е нужно и ново лице. Като за пред раята. Какво е да промениш биографията си? Колко му е да се кланяш по пет пъти на ден пред камери в църкви и джамии? Кадрите са важни. Прежалва се човек, дори помислил се за Господ. Персийският цар Дарий не е трябвало да бъде поглеждан в лицето, стоейки на златния си трон. Но пък е уважавал религиите на всички покорени народи. Не е вярвал в боговете им. Но не е искал да дразни поданиците.

Такива работи, от древността, та до днес.

Санира се съвестта. Отвътре всичко е като в новонамацаната панелка, като в остъклената тераса още през соца. Окаяно. Но за пред света е чудно.

И накрая остава един Мунчо

Мълчанието е златото, което пълни чуждите джобове. Крясъкът никога няма да го преразпредели във вашите. Но поне ще освободи душите от оковите на измамната демокрация. Ще я направи истинска.

В противен случай цял живот ще бъдете изнасилвани от поредната политическа идея на келепирджиите. Ще ви ритат и гъзят, а ще сте принудени да се радвате неистово от тази близост на „богоизбраните“ до вас. Пръднята на властта ще наричате „летен бриз“. В един момент истината ще стане най-тежкото признание към собственото сърце. И дори то няма да я предизвика, за да крещи вместо вас.

Оправданията „няма кой да смени великите“ е импотентността на собствения интелект.

След всяка поголовна сеч на инакомислещите и свободните винаги остава един Мунчо и „тоя луд беше единственият човек, който се осмели да протестира“.

„Лудите, лудите- те да са живи“.

Жельо МИХОВ, 24rodopi.com

На снимките:

-Саниране

-„Мафията“ протестира

-Залез над града, държавата, мечтите