„Метежът“ отдавна се случи… по селата

Скоро няма да останат хора, които да съдят виновните

Отдавна всичко свърши. Мислите, че ще спасите селата ли? Няма как да стане. Летим в бездната, метежът се случи. Не по „жълтите павета“ на грозната столица, а там, където бе сърцето и душата на този народ. Всичко свърши. Невидими сили пометоха останките от този народ. И няма да останат хора, които да съдят виновните…

***

Поне 10 години зад граница, къртовски труд, лишения за цялото семейство. Това е рецептата за нов дом. Тя е изготвена от специалисти-в строителството, земеделието, социалните услуги. От всички родопчани, които са напуснали родния край и са се влели в трудовите пазари зад граница с единствената цел-когато се върнат един ден животът им да е по-добре устроен. Планът се изпълнява от хиляди жители на планината, които вече са експерти в намирането на препитание в Англия, Испания, Италия, Германия, Белгия, Холандия и в коя ли още не от силно развитите икономики в Европа. 80 процента от гурбетчиите ни заминават с мисълта един ден отново да се върнат и установят в региона, откъдето е тръгнал икономическият воаяж.

Празните къщи

Нов квартал никне по баирите на едно родопско село. Огромни къщи. Правят се улици до тях. Те обаче са празни. И по думите на местните старци-няма да се напълнят никога.

„Синът ми има едно дете. От години е в Германия. Всичко влага в една 4-етажна къща. Чудя му се. Защо, бе? Кога ще дойдеш и защо толкова голямо нещо?! Не ми отговаря“, казва един баща, който бавно пъпли по баира към малката семейна къща. Докато върви, хвърля и поглед върху строежа на бъдещия дом на сина си…

Строителен бум, но като хора… джан-джун.

Призрачните места

Вятърът духа, процежда звук през каменните остатъци от къщите. Свири. Мелодия тъжна, печална, страшна. Свири и поклаща останалите дървени греди, люлее ги. Сякаш напомня, че нищо в този свят не е вечно.

„Останахме няколко души в това село. С нас всичко ще свърши. Не смогваме бурените да премахваме от стените. Пълзят, пълзят. Огледайте се. Като за последно. Ние го правим всеки ден. Защото не се знае дали ще се събудим. Това остана, пък и то ще рухне. Вода не дочакахме“, казва възрастен мъж от едно от бъдещите села в статистиката.

Защото само цифрите ще оцелеят. За да напомнят. Че някога и тук е имало живот.

„Винаги съм искал да пътувам някъде извън Англия,

защото ритъмът на живот там е много забързан. Търсех нов дом в няколко страни, различни дестинации. Имах един приятел, който беше в България, дойдох да го видя и ми хареса мястото, хората, всичко! И си казах: „Да! Защо не! Климатът е прекрасен, храната е вкусна, хората са чудесни!“.

Това пък казва Андрю. Британец, IT специалист. Заживява в едно обречено село в Родопите. И създава там семейство. За да стори това купува сградата на бившето училище.

Каква ирония.

Ковачницата на знания вече е дом на чужденци. В нашата земя.

Школо, по-евтино от декар земя

„Две години търсех подходящо място. Все идвах за почивните дни, оглеждайки. Идвах в четвъртък и се прибирах в Англия във вторник. Видях това място в английски сайт, много странно, но те имаха за продажба български имоти. Не исках голяма къща, търсех нещо скромно, но когато видях гледката от терасата си казах: „Ето, това е!“. Цената беше приемлива, даже бях шокиран - беше по-евтино от един декар в планината. Може би, защото никой не искаше да поеме разходите по реставрацията. Имаше търг в общината, аз го спечелих и ми казаха: “Е, честито! Ваша е!“. Всичко беше много бързо и просто“, разказва Андрю.

„В България, стандартът на живот е по-висок.

По-качествен е! Храната е свежа, плодовете също, времето върви по-бавно, има повече въздух, тихо и спокойно е. Работя като IT специалист. Това ми дава възможност да работя дистанционно, мога да видя семейството си, когато пожелая. Станах баща на прекрасна дъщеря, която ако има нужда от мен, аз спокойно мога да отложа работата си заради нея. Тези неща са много ценни за мен. В Англия трябва да се пътува с кола навсякъде, понякога с часове стоиш в офиса и постоянно вали. Това не е живот!“, твърди младият мъж, чието решение да се премести толкова далеч се е приело добре от близките му.

***

„Отдавна всичко свърши. Мислите, че ще спасите селата ли? Няма как да стане. Летим в бездната, метежът се случи. Не по „жълтите павета“ на грозната столица, а там, където бе сърцето и душата на този народ. Всичко свърши. Невидими сили пометоха останките от този народ. И няма да останат хора, които да съдят виновните…“

Това казва един старец. От нашите села. От нашия народ. От нашата действителност.

Нашите деца бягат, идват чуждите.

Жельо МИХОВ, 24rodopi.com

На снимките:

-Най-тъжната гледка

-Британец се възхищава от Родопите