Вместо голямата ОФ-глупост „Борисов и Радев заедно да излъчат премиер“, да дойде някой от Брюксел! И то за 4 години

„Хоризонт“ е голяма работа. Всъщност е много голяма работа, защото ако някой ден България тръгне към по-изгодна от 111-тата позиция в класацията за свободата на словото, в която се намира, ще бъде благодарение и на „Хоризонт“.
Пътуваш за морето и слушаш тази програма на националното радио и не можеш да си обясниш колко много свобода се лее от ефира на „Хоризонт“. Браво на екипа!
Интелигентно в 14.25 часа в ефира звучи дама, която с железни аргументи прави „на нищо“ бившия доносник Георги Марков, пита защо Вежди Рашидов няма една касова бележка за продадена скулптура, „хапе“ дори водещата. Ако Бойко Борисов е слушал по същото време, може да я покани в кандидат-депутатската листа на ГЕРБ. То Тома Биков храчеше и грачеше по ГЕРБ без аргументи, какво останало за умната и речовита дама от 14.45 часа.
По някое време водещата интервюира Явор Дачков – журналист, усещащ процесите в страната, но фигуриращ в списъка с хората, които не са допускани до национални медии.
Водещата пита Дачков какво мисли за идеята президентът Румен Радев и премиерът Бойко Борисов да седнели на масата и да постигнели разбирателство за човек, който е еднакво одобряван от двамата, да станел министър-председателя и да проведе следващите избори.
Опс, спираме да слушаме и да се кефим на борбата на „Хоризонт“ за по-добър имидж на родината в европейски и световен план, защото почва да ни гложди идеята за договорката Борисов-Радев.

Някой от социолозите или от дежурните за ретранслиране на опорки на партията, под чийто контрол е, направил предложение президент и премиерът много бързо да изберат консенсусна фигура за премиер. Защото, видите ли държавата щяла да се счупи.
За прословутото счупване на държавата говорят всички – от чистачката в министерството леля Цветанка до Големия Ал в Европейския парламент, като най-много функции на „счупващи“ се приписват на протестиращите.
Ако говорим за реално счупване на икономиката, спешно се налага обществена дискусия за „приноса“ на Националния оперативен щаб за борба с коронавируса през март, април и май. В периода на „Стой си вкъщи“ и на КПП-ата процентът на заразяемост беше толкова, колкото е и сега, когато в България я караме по-свободно и от шведски модел. Дори сега има дни, в които отчитаме по-ниски стойности като проценти.

Но Борисов и Радев спешно трябвало да излъчат общ премиер, защото държавата щяла да се счупи.
Предлагащият Борисов и Радев да седнат на „градивна софра“ или „позитивно кафе“ вероятно не знае какво пишат за България международните авторитетни медии, но със сигурност е фен на заветите на другарката Цола Драгойчева.
В България трудно би се намерила такава фигура - хем с Радев, хем с Борисов, че и за премиер да става, но нищо чудно тези, които пробутват идеята, скоро да предложат и конкретно име.

Не става. Идеята Радев и Борисов на бегом да спасят България с обща кандидатура за премиер си е популизъм, направо изровен от архивите на Отечествения фронт (ОФ) - политическата организация, просъществувала дълго под контрола на БКП. ОФ - основният инструмент за налагане на тоталитарната власт. Никаква демокрация, просто всички бяхме от ОФ, начело с другарката Цола Драгойчева. А ОФ дори участва в началото на 1990-та в Кръглата маса, която договаряше прехода към демокрация у нас.

Който е измислил това с бъдещия премиер на Борисов и Радев, трябва да получи само половина от обещания му хонорар от някоя от заинтересованите страни.
1. Харесван за премиер и от мен, и от теб;
2. Новото правителството няма да ревизира старото правителство;
3. Няма да е лошото министри и това правителството да продължават и в следващото.
Няма как да стане.

И все пак, да изключим критиката и да дадем малко шанс и на тази идея.
Ако ще се избира такъв премиер, най-добре е да поканим човек от Брюксел. Но не само за провеждане на избори, а за пълен 4-годишен мандат. И не само министър-председател, но и трима ключови министри – на външните работи, на вътрешните работи, на финансите. Няма Радев, няма Борисов, Брюксел да посочи 4-мата за 4 години.
В далечната 1984 година от мача „Левски“ – ЦСКА зависеше шампионската титла. Футболната федерация не можеше да угоди на отборите кой да ръководи ключовата среща. Накрая поканиха от Германия Дитер Паули. „Сините“ треснаха „червените“ с 3:1 и станаха шампиони, а към Дитер Паули нямаше нито една забележка.
24rodopi.com