„Билата“ пусна „граждани“ на промоция в… селата

Родните дворове станаха места за надяждане и надпиване

 

Болна тема-селата. От Елин Пелин и Йовков, та до наши дни. За който е „откърмен“ от кози. Звучи дивашко, но това е млякото, което се доближава най-много до майчиното и съдържа всичко за израстването на един истински силен индивид. Това, че родител 1 викал на родител 2 „коза“, е съвсем друга тема. Културни особености на общността. Както и цифрите. Ние си знаем кой кой е, все още. Аптамили-маптамили, просто не го вдигат пред истинското, би рекъл един истински човек от планината.

Но, все пак, световни стандарти. Онова от рекламите е истинското, не от историята.

 

Рекламите

 

По рекламите може да се съди за нуждите, потребностите и състоянието на едно общество.

Из нашенско-жажда, много евтина храна, вагинален дискомфорт, дългове.

Тоест-промоции по чуждите вериги, фирми за кредити, болести, алкохол.

„Какво му трябва друго на човек?!“, би се провикнал някой паветен аристократ. Но родната бохема си знае промоциите.

Съвсем скоро очакваме и медът да бъде обявен за нещо кофти. Стратегия, която бързо ще обхване вманиачените в телевизора.

След това и въздухът. Впрочем, той вече влезе в черния списък по време на извънредното положение. Нали си спомняте, „заразно“ било при разходка в парковете.

Следва-ракията. Опа, тя вече е там.

Не е модерно да се прави се*с и с партньори от противоположния пол. Това пък ви го набиват в главите нонстоп. Щенията на една шепа хора надделяват над разума.

 

Обратно към природата

 

Интересно обаче, че някои села се напълниха отново с хора. Обратно към природата, но не и с концепцията „поемаме земята“. Къщи се вдигат, други обновяват, с европейска помощ по програмите, полага се асфалт, замирисва на живот. Но през уикендите. Стотици хора от градовете закупиха имоти край баирите. Облагородиха местата. Вдигнаха беседки, канят приятели, за да покажат красотите на Родопите. И всичко под „съпровода“ на ядене и пиене. Промоция от големите хранителни вериги. Програмата е „Минаваш, оглеждаш, купуваш, посрещаш“. Последното за гости. Селата се превърнаха в места за надяждане и надпиване. По беседки, дворове. А земята стене. Ама кой ще я чуе, когато не е в новата брошура на „арийския“ господар на промоциите.

 

В същото време…

 

Един пич се връща от гурбет. 12 години зад граница. Баща му има стадо. Над 400 глави овце. И се захваща с тях. Двамата с родителя си. Не може да остави животните, както и гайдата си. Свири на овцете, а кучето ги прибира. Боли го. За това, че млякото им е жълти стотинки. Но само, когато колата спре до земите им. В магазина от ябанджийската верига, този продукт струва няколко хиляди пъти по-скъпо отколкото се изкупува. Той няма помощ. Всъщност има, но от кучето. Уникалната овчарка, която връща стадото от километри, сама!

Боли го, ама на!

Веригите не ги боли. Те внасят.

 

Мечта от 8000 километра

 

Един политик, в безсилието си преди години, поиска да вкарва говеда в Родопите, за да ги съживи.

30 години по-късно успя да вкара само двукрак добитък, но не и преживен.

Един гурбетчия обаче отглежда десетки глави индийски биволи. Топи ги във водоемите край родното село. Пътува зад граница, но пак се връща, за да помага на съпругата си и децата в отглеждането им.

Индия-България, около 8000 километра разстояние. Но за един ентусиаст са нищо. И няма дори предизборна кампания!

 

Шейховете искат, а ние… билата, та билата

 

Агнетата в Родопите имат месо с уникален вкус. Едно е в планината, друго в полето. Затова арабите искат наша продукция. Но нямаме толкова. Що? Щото държавната политика е накъдрения асфалт, не къдравите млекодайни. И искат арабите и им даваме уникалното месо на агнетата, пасли трева и билки в Родопите. А в същото време купуваме от промоциите на чуждите вериги.

И се чудим защо децата не са здрави.

 

Еволюция: Пещери, алкохол, кючеци

 

„Даваййй, ти сиии! Върти, върти, ареее, къде сте, дайте по десет левааа!”.

Призив по микрофона, отправен от полупияна девойка към още по-нафиркани мъже, които ма`ат гюбеци в двора на къща. В едно родопско село. Часът е почти полунощ, но компанията е завладяла поляната. Извадени са огромни тонколони, набримчена е ретро чалга, редуваща се с най-долнопробните цигански маанета. Цялото село се оглася от ритмите и крещящи в пиянски възторг хора. По микрофона се чуват звуци от гласове, достойни да заместят аудиото в научнопопулярен филм за древния бит на праисторическите хора. Нещо от сорта „Ррряяя, ххххъ, ааааааа”, а човек истински добива представа как хората от пещерите са тръгвали на лов или война с другото племе.

Цялото село не може да мигне до сутринта. Компания от града просто е решила да се забавлява. Собственикът на двора, където преди години родът му е бил част от битието на патриархалния ни народ, е преценил, че мощният саунд и кючеците трябва да станат част от съвремието на цялото село. Както и промоциите от чуждите вериги.

Селата вече са населени с евтини „граждани“ от промоционалните щандове на големите вериги. Там пазаруват, от там идват и се настаняват на беседките. Боли ги оная работа за земята, която стене. Боли ги оная работа за истинското. То е за износ. Да го ядат други, а ние-„европейското“, от тук и там. Дето пише „наше“, пък от Белгия. Не се чудете защо децата затлъстяват, защо са като мутанти. ГМО културата в стомасите си казва своето. А шейховете ядат от това, от което по беседките в селата се гнусят. Защото селата са за ядене и пиене, както и гражданите на промоция.

Само вървежните, другите загинаха.

24rodopi.com

На снимките

-Индийски биволи в Родопите

-Крави само в града

-Красота по селата