Петя Михалевска: Баща ми ме научи, че когато човек има и може да даде нещо на другите, трябва да го направи, да е активен

Втори мандат в пленума кара 32-годишната Петя Михалевска. Тя бе класирана първа в младежката листа, която по квота вкара 37 души. За разлика от останалите партийни наследнички обачe Петя влиза по-активно в политиката след смъртта на баща си през 2014 г. За да продължи името му.
Това пише всекидневникът „24 часа“ в обзора „Как социализмът се предава от бащи на деца“.
Димчо Михалевски също бе един от знаковите червени политици. Като зам.-министър на регионалното развитие в правителството на тройната коалиция той бе двигател на един от големите проекти в Кърджали - Водното огледало, както и на идеята за пътя за Гърция през Маказа. Но си отиде от този свят едва на 48 г. “Била съм на много събрания с баща ми - не можех да си представя да застана на една трибуна с него, въобще да се сравнявам с него, той беше недостижим като човек, не приличам на него нито като интелект, нито като професионален път”, обяснява Петя защо се включва по-активно в партията едва след кончината му.
“За мен това, че съм дъщерята на Димчо Михалевски, ми вменява огромна отговорност. И аз изключително много внимавам с поведението си, в отношенията си. Не ми се иска да сбъркам, носейки неговото име”, казва младата червена надежда.
Петя има опит. Тя е в партийните дела от малка, участва във всички кампании на татко си. Лепила е плакати в Кърджали още за Георги Първанов като кандидат-президент през 2001 г., след това и за Стефан Данаилов през 2005 г. Затова не учудва никого, когато записва да учи политически науки в Нов български университет. Но се развива професионално в съвсем друга посока - работи в международна компания в частния сектор.
През 2012 г. - на 24 г., влиза в партийните редици. С годините баща ѝ я въвлича все повече в предизборните си кампании, възлага ѝ отговорности и ангажименти. “Беше много зает човек и именно кампаниите бяха времето, в което изкарвахме най-много дълго заедно”, спомня си тя. В съзнанието ѝ ясно е запечатан споменът как всяка събота сутрин се е събуждала с шума от разгръщането на вестници в съседната стая и коментарите на родителите ѝ за случващото се в държавата.
“Баща ми ме възпита на честност и на хигиена в отношенията - и лични, и в партията И ме научи, че когато човек има и може да даде нещо на другите, трябва да го направи, да е активен”, казва Петя. След смъртта му започва да посещава по-често събрания и вижда, че има все по-малко такива хора, каквито баща ѝ искал да вижда в БСП. Затова решава да е по-активна. “Като млад човек не можех да остана аполитична към всичко, което се случваше към 2014 г. в БСП и в страната”, обяснява тя.
Никога не съм целяла партията да е трамплин за мен към постове, категорична е Михалевска. На последните парламентарни избори приема да е втора в листата в Кърджали с ясното съзнание, че няма да стане депутат. Но и с желанието да помогне на водача Александър Симов, който е бил непознат за региона. След това се включва активно и в кампанията за местните избори. Снове между родния Кърджали и Смолян, откъдето е бащиният ѝ род.
Днес Петя е член освен на Националния съвет на БСП и на Изпълнителното бюро на младежката организация в София.
Не обича да говори за личния си живот. Има приятел. Обича да спортува, но напоследък не ѝ остава много време. Отделя обаче много време за семейството си и по-специално за брат си Димитър, който е с 15 г. по-малък от нея. За разлика от мен, той е копие на баща ми като характер и вътрешен свят, споделя Петя.
24rodopi.com