Ще се появи ли българският Ердоган?

Пет или шест партии биха попаднали в парламента, ако изборите бяха днес. Това сочат данните от последното национално представително проучване на социологическата агенция "Алфа Рисърч", проведено 5 месеца преди редовния вот през март'2021. Позициите на ГЕРБ и БСП са изравнени - съответно 20,5% и 19,6 %, партията на Слави Трифонов "Има такъв народ" е с 14,9%, ДПС-9,8%,  "Демократична България" - 9,4 % и "Изправи се. Бг" на Мая Манолова с 3,8 %.

А цели 10.1% от твърдо решилите да гласуват все още избират кого да подкрепят.

При това положение е ясно, че не може да се сформира стабилна управленска коалиция. А дори и да се сформира, тя по скоро ще е брак по сметка, а не от изгода за обществото, защото идеалогическите противоречия между отделните политически сили ще си останат. Ако са верни, разбира се, заявките, които дават предварително преди изборите.

И какво се очертава? Перманентна политическа криза и невъзможност за формиране на стабилно управление. Ако избирателят възприема  истината, пречупена през толкова много призми, скоро няма да има изход от този омагьосан кръг.  А истината е някъде там. И тя трябва да е една.

Политическият ребус ще намери своето решение, ако на политическата сцена се появи достатъчно харизматичен лидер, който да обере поне близо половината от гласовете. Българският Ердоган! По подобие на южната ни съседка, която припозна в една личност своя водач и той я управлява от 2002 година насам без да губи избори. Някои анализатори, които не могат да си обяснят този факт, използват за настоящият турски президент клишето "диктатор", но не бива да забравяме, че той не е преминавал границата от 50 % народно доверие. А тоталитарните лидери гонят далеч по-високи проценти.

В България също политици са печелили половината от народното доверие - Иван Костов, Симеон Сакскобургготски, Бойко Борисов. Но това доверие се стопяваше като пролетен сняг след първия дъжд, защото лъсваше истината, че преди лов и избори най-много се лъже. И че 800 дни не са достатъчни, ако  следваш този девиз. "На лъжата краката са къси" гласи народната мъдрост, а българският спасител досега все се оказва късокрак. За да е ербап и да яде няколко мандата народния кебап, по презумпция, първото условие е да докаже във времето, че държи на думите си и на своята почтеност. Иначе ще се случи онова, на което няколко пъти бяхме свидетели. От "Осанна! " до "Разпни го!"

Второ, Спасителят трябва да е добър оратор. Да умее да завладява сърцата и умовете на хората и да не къса връзката с тях. Свидетели сме как със  своите речи Ердоган прочувства и дори насълзява своите избиратели. Нерядко го аплодират на крак. 

Всяко негово изказване, което се предава на  живо, обира благословиите на слушателите за дълъг живот и крепко здраве, както и уверенията, че са твърдо зад него и подкрепят всяка негова стъпка.

Явлението "политик - добър оратор" ще бъде нещо ново в българската политика. По сме свикнали да слушаме изказвания от рода на "българското население се състои от 80% дебили", "инфантилното българско население", "лош човешки  мат`риял" и подобни обидни квалификации към хората, на чиято подкрепа разчиташ. Имаше и едно изключение, което се казваше доц. Кристиян Таков, чиито слова се залепваха едно за друго  като мъниста на броеница и омайваха с благозвучието и дълбоко хуманния си смисъл, но съдбата рано го прибра. Обикновено риториката на нашите политици се разпростира до обидите и нападките към политическия опонент или опити за печелене на публиката чрез словесни еквилибристики или нецензурни изказвания. Сред най-придобилите устойчивост определения и словосъчетания от този арсенал от средства могат да се посочат "тулупи", "мисирки", "е@а ги с 200","то вече се намърдало в д@парата и се върти", "проста кърджалийска п@тка" и много други.

 Как пробива Ердоган на политическата сцена?

  Докато е кмет на мегаполиса Истанбул, той създава "Партията на справедливостта и развитието", с която печели всички избори от 2002 година насам. Ердоган  израства в един от най-проблемните квартали на Истанбул и познава добре мизерията. Той се определя като  представител на мигрантите от малките населени места в големия град, така наречените "черни турци". Говори на техния език и възхвалява техните ценности.  Той е първият турски лидер, който не идва от редиците на държавната бюрокрация и първата му победа довежда до смяна на елитите.

Старият градски елит, който се кълне в принципите на основателя на републиката Ататюрк, постепенно е подменен от новия анадолски елит,  а ПСР става тяхната партия. Религиозните стремежи на огромни маси от народа намират отзвук в неговата поява на политическата сцена.

Под шапката на религиозните възгледи той обединява всички етноси в един букет.

В едно свое изказване Ердоган заявява :"Самият аз съм възпитаник на "имам хатипли" (средно религиозно училище) и през целия си живот носих в сърцето си този факт като повод за гордост, с позволението на Аллах, надявам се до последния ми дъх да е така. В тези училища изпитахме уникалното удоволствие от братството, привързаността и да се обичаме един друг само заради Аллах.

Под тази свята стряха се научихме да споделяме тревогите на онеправданите от Африка, Палестина и Тюркменистан. И най-важното: научихме се да стоим гордо изправени, с благородна осанка пред живота.

Поради това изпратих и четирите си деца в тези училища, поверих обучението и възпитанието им на тях, за което съм много удовлетворен."

Разбира се, общественото устройство в България няма нищо общо и  съвсем не е толкова религиозно за да може да се възпроизведе същият модел.

За да бъде успешен "българският Ердоган" като турският си колега, трябва да усеща струните на народната душевност. И не само да ги усеща, не само да ги прехвърли в политическата си "рецепта" за оздравяване на страната за да спечели благоволението на народа, но сам да вярва дълбоко и искрено в тях. Прокарване на идеалогия, без самият да вярваш в нея, някак си не върви, а и ще се усети. А този лидер трябва ясно и аргументирано, дори разпалено, да говори за тези идеи ден и нощ.

Кои биха били тези, така да се каже, общи идеи, които биха спечелили доверието на мнозинството от народа? Ако погледнем в социалните мрежи кои групи набират подкрепа, може да се формулират няколко  основни идеи:

- Подкрепа на традиционното българско семейство в противовес на Истанбулската конвенция и хомосексуалните бракове

- Защита и подкрепа на децата в рамките на  биологичното им семейството, а не отдаването им на приемни (включително еднополови) семейства или институции

- Адекватно отразяване на заплахата от Ковид-19 и адекватни мерки, най-често идентифицирани като подкрепа на тезите на доц. Мангъров, а не тези на НОЩ

- Твърди мерки за защита на околната среда, прекратяване на поголовната сеч на горите и замърсяването на водите  и на природата като цяло.

Освен тези общи каузи, в рамките на обществените очаквания могат да се включат и традиционните български идеали като качествено образование и здравеопазване, справедливост в  правораздаването. И не на последно място: да на патриотизма, не на национализма, характеризиращ се като човеконенавист и имащ едва 10 % подкрепа в световен мащаб. Часовникът тиктака, обратното отброяване започна. Ще се появи ли "българският Ердоган"?

 Ерхан АЛЕМДАР, специално за 24rodopi.com