Трудът на един будител: „Събрахме 12 деца, имахме два чина и една дъска…“

Отбелязваме Деня на будителите. По-семпло, имайки предвид пандемията, която днес е удобно извинение за какво ли не. И докато от витрините ни гледат всякакви стоки и асортименти, подсказващи за едни други традиции, дошли отвъд океана, за онзи общобългарски празник, ознаменуващ делото на просветителите, книжовниците, революционерите, не напомня нищо. Да, светът се променя, комерсиализира, но ценностите са важни! И все пак, голяма част от нашето общество, сред тях и децата, могат да изброят - веднага, поне няколко по-популярни български будители. Трябва да се знае обаче, че тази плеяда от просветители във времето са докоснали с делата си и Кърджали!

Градът край Арда, който в началото на 20 в., въпреки нищетата и отпечатъците на войните, бележи подем. Създават се просветни, културни, здравни и спортни организации. Училище, читалище, театрални трупи, културно-просветни дружества започват да присъстват в живота на града. Няма как тези процеси да не окажат влияние в развитието му. Добре е да познаваме историята на града си и участниците в нея. Сред тях, будителите дават своя огромен принос, променят културната среда на града. Вероятно голяма част са чували имената Кирил и Параскева Ванкови, училищният инспектор и първата учителка. Мара Михайлова - първата журналистка в Кърджали. Има обаче и имена, не толкова популярни, но заслужаващи внимание.

Будители от старо време…

 

Първият учител в „Гледка“

 

Надежда Дацова е родена на 6 декември 1900 година в град Кукуш, Македония. През 1913 г. се заселва в Западна Тракия – Гюмюрджина, а шест години по-късно завършва средното си образование и започва учителска практика.

През 1920 г. се установява в Кърджали и работи като учител по български език, първоначално в турското училище, а след това и в българското народно основно училище „Отец Паисий“.

На 26 ноември 1924 г. открива първото училище в село „Гледка“ - „Васил Левски“, днес квартал на Кърджали. В спомените си, по-късно пред първата журналистка в Източните Родопи Мара Михайлова, тя разказва за онези дни:

 

„Събрахме 11-12 деца

 

и през ноември започнахме учебните занятия. В училището имаше два чина и една черна дъска. Учениците ми идваха от Гледка и съседните села. Престоях една година там и на следващата ме изпратиха да открия първото българско училище в с. Глухар. Тогава се работеше при крайно тежки условия“.

В Държавния архив в Кърджали се съхраняват немалко документи, свидетелства, фотографии на първата учителка в училището в Гледка. Сред тях интерес будят запазените писма и картички на благодарност от нейни ученици. Едно от тях, от 1940 година, гласи: „Посветено на обичната ми учителка“.

Дълги години след това, Надежда Дацова е официален гост на всеки юбилей на школото в Гледка, думите към нея на всеки празник кънтят и днес: „Дацова беше учителка и човек, гордост за нас и за нашия век, с осанка благородна и възторжен взор, артистка-самодейка, даже режисьор…“

Да, по-късно, Надежда Дацова взима активно участие в състава на театралната група при читалището, където участва в редица постановки.

Запазени са и множество свидетелства за отличия - медали, значки, орден „Кирил и Методий“ III степен.

От 1948 г. преминава на работа към читалището като уредник-библиотекар. През целия си живот взима активно участие в обществения живот на Кърджали.

Историята на тези будители, дали тласък в развитието на просветната дейност в Кърджали преди близо век, може само да ни кара да се възхищаваме, защото въпреки изключително тежките условия на работа, те са се трудили усърдно в ограмотяването на населението, без каквито и да било колебания...

Поклон пред всички будители!

Мария Калоянова, 24rodopi.com