Марадона, Мартин и Мухльовците

Един футболист с натежали години е решил да подобри рекорд по вкарани голове в българския шампионат. Няма значение срещу кого, може и срещу „Долна Чинка Юнайтед“. Рекордът е важен за един Мартин.

Жалки мечти…

Едно смугло хлапе борави с топката, по-голяма от главата му. На прашен терен. Снима го камера. Един черно-бял репортаж за талантите на „Архентинос Хуниорс“. В един момент това хлапе се насочва към обектива и заявява „Един ден ще стана световен шампион!“.

Операторът навярно е посрещнал с усмивка заканата.

Години по-късно това момче целува „Златният глобус“. Името му е Диего Марадона.

Талант, страст, сърце, душа, неистова жажда за победа. „Имаше ли игра с ръка в мача?“. „И да е имало, това е било Божията ръка“. Така финтира журналист след мача на четвъртфинала срещу Англия Диего. „За нас това бе повече от мач. Това бе война и ние трябваше да победим“, казва години по-късно Марадона. Визира конфликтът между Аржентина и Англия заради Фоклендските острови, заради които Маргарет Тачър праща британски войници да убиват заради остров, населен с пингвини. „Пингвини, ама британски пингвини“, оправдава политиката си Тачър пред парламента.

Майната им на пингвините и британците.

Диего бе велик не заради броя на головете, а заради всичко останало, заради страстта, с която зареди две поколения деца да играят футбол. Той бе на терена по време на истинския романтизъм в този спорт. Когато играта бе важна, не милионите. Диего бе футболът и футболът бе Марадона.

Днес се въртят едни милиарди, а футболисти излизат с гелосани глави на терена.

Мухльовци.

Не броят на головете е важен, а какво си дал на терена.

Диего даде живота си.

24rodopi.com