Пътят на една бюлетина

Пътят на една бюлетина не тръгва от печатницата. Той започва от скромното жилище в панелката, от селската къща с всеки грохнал кусур по нея. Извива по очукани градски улици, по сокака край баира и едва тогава се промушва през процепа на плексигласовата кутия.

Ходеща, мислеща, чувстваща. В нея се затварят надежди, други отдавна са напуснали… списъците.

Бюлетините са мълчаливи, но всъщност крещят. Словата са неразбираеми за всички. Пълнотата на урните пък е мерило за доверието. Също останало неразгадано.

Пътят до урната е много важен. Той може да измени съдържанието й, ако има препятствия по него. Затова и не е без значение как се стига до нея-дали през дупки, дали през кален сокак.

Пътят е дълъг точно четири години. Има време, но дали?

Четете по-късно темата на 24rodopi.com:

„Кръв и пот“: Време е да спасим селата!